LeChevalier (Тошко)
184 1919
29 ene 2011, 19:55

У. Шекспир -- сонет CXVI (съвместно с rozita-p) 

  Тraducciones » Poesía, De inglés
3885 0 32
3 мин за четене

Подробностите около превода на този Шекспиров сонет нито са важни, нито са лесни за обясняване. Осъществен в тясно сътрудничество с ген. о.з. Розита, от специалния преводачески корпус на БА, той ви се представя в гарнитура с преводите на същия сонет, дело на В. Свинтила и В. Петров.

 

William Shakespear
Sonnet CXVI		 У. Шекспир
Сонет CXVI
Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:

O no! it is an ever-fixèd mark
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wand'ring bark,
Whose worth's unknown, although his height be taken.

Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come:
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out ev'n to the edge of doom.

If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.		 Срещу съюза свят на чисти чувства
аз пречки не признавам! Любовта
не е любов, с промяната щом блудства,
изстине ли, лишена от страстта.

По-здрава и на Родос от гиганта,
при буря с взор над корабите бди,
подобна на измервани с квадранта,
но пак незнайни по състав звезди.

Не е тя шут на времето, нехае
че сърпът му посича в миг цвета
на младостта. Тя граници не знае
единствен край за нея е смъртта.

Докажат ли в лъжи, че съм се вричал,
поет не съм, ни някой е обичал.

 

 

Обещаната гарнитура:

 

В. Свинтила В. Петров
Да не издигам пречки и стени
пред брака на сърцата. Обич не е
това, което времето мени
или със остарелия старее.

Любов — това е в бури греещ знак,
негаснещ и в мъглите, вечно зрима
звезда е тя за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.

На времето не е играчка тя.
И нека то коси със сърп цветята
от нашите чела, страни, уста —
тя трае вечно, преко времената.

Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществува. 		Не, бракът между чисти духове
препятствия не бива да признава -
погрешно любовта се тъй зове,
когато на промени се поддава!

О, не, маяк е тя, висок и як,
незнаещ страх пред бясната природа,
звезда е тя на бродника моряк,
със точна висота на небосвода.

Такава тя е в мене. И макар
да ни бразди челата и страните,
не може да я спре Косачът стар
да трае до завършека на дните.

Не е ли тъй, не съм за нея пял
и любещи светът не е видял!

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да превеждаш Шекспир е толкова трудно, колкото да поставиш изправена игла върху стъкло с наклон 45 градуса. Т.е почти невъзможно. Поради това, моите искрени адмирации за това, което правите.
  • Хах, Льо Ше - наистина не бях надничала фор ъ уайл на тази страничка прехвърляйки ти почти изцяло функцията по бек коментарите
    Благодаря за изказаните насърчителните отзиви за усилията ни, в които - изненандващо и за мен - тръпката от работния процес се оказа по-голяма от тази, да видиш "чедото си" в завършен вид.
    Тандемният превод има това предимството пред едномоторния, че може да се възползва по всяко време от разни свежи хрумки на другия преводач в екипа, когато собствената ти мисъл безнадеждно зацикли
  • Велислава, Калин, благодаря, че оценявате усилията на нашия преводачески тандем!

    Лично аз харесвам да превеждам поезия, защото макар и провалът да е сигурен, гоненето на целта е супер приятно! Розита ще си каже своето мнение, ако желае
  • Мисля, че това е един много успешен литературен проект. Резултатът е качествен и до голяма степен отговаря на оригинала. Поантата също е много точно преведена. Допада ми и смятам, че трябва по често хора да се занимават с такива работи. Браво, наистина много хубаво.
  • Всичко по отношение на преводната поезия е казано от Оскар Уайлд: "Да превеждаш поезия е все едно да препарираш лунен лъч." Тъй като рецепта за подобно препариране не съществува, искрено се радвам на попадения като вашето. Значението на оригинала е ясно. По-интересното е как е пречупено през погледа ви на творци. Поздравявам ви!

  • Просто нещата, които ти, Радославе, и Константин бяхте казали, ми бяха минали и на мене през акъло, затова реших да споделя самооправданията си

    Нели, радвам се, че се радваш. Ама ти си го знаеш
  • Видол ги бех! Нал' ти окам - "в овало на шегата".
    И обективно и субективно - пак си е "Ave".
  • С радост виждам, че пожеланието ми се изпълнява с пълна пара!
    Харесах и двата нови варианта на превода в коментарите
    и отново - но не последно - УСПЕХ !
  • Радославе, прав си за краткотрайността на Родоския колос. Може би заради това пише "по-здрава..." Разбира се, това вече е изневяра спрямо оригинала, който казва "ever fixed mark". Обективно погледнато, решението не е добро. Но нали тоя сонет вече си има два обективни, признати превода? А с Розита сме произвели тамън по един и половина напълно субективни (вж. коментарите).
  • Оригинален и успешен превод - поне според скромното ми мнение и нескромните му основания!
    В кръга на шегата - за Родския колос забележката ми е, за разлика от тази на Константин - на която доста точно си отговорил, Тоше, че не се оказва много издръжлив - към 55 години май беше успял да седи изправен... От друга страна, за една любов това май си е и цяла вечност / или поне цял живот!/.
    Аплодисменти и за двама ви!

    Ave

  • Благодаря на куб на Петя, Борето, Краси и Ив, и от името и на Розита! Не отправяйте похвалите си в единствено число, защото не знаете коя половина от сонета е превела тя и коя аз
  • „Докажат ли в лъжи, че съм се вричал,
    поет не съм, ни някой е обичал.“
    Твоят край е толкова сполучлив, че за него ти пиша шест на квадрат!
  • Браво, Тошко... Какво тук значи - съм - не съм? Всеки е поет до доказване на противното!
  • Всеки може да посвети сонет на мъж и да го сподели. Ето един мой:


    (Не)спoделен отговор

    Без цензура, твърдят, били мечтите*.
    Е, моля заповядайте във тях,
    но кротко, все пак, че ще бъде грях
    с нескрита похот да им налетите.

    На профила разгледах Ви чертите,
    анфаса Ви комай го разпознах
    и честно да ви кажа ме е страх
    дали с упорството не си вредите.

    Към коня любовта си насочете -
    на него подарете Вашто цвете!
    Да го красù или ... го позасити.

    О, смели обожателю, поете,
    надявам се добре да разберете
    на дръзкия ми отговор шегите...

    ----------------------------
    *- „ В мечтите няма цензура…”
    Н.Вапцаров
  • Поздравления, Тошко, за всичко, което правиш. Вложил си себе си. И се е получило. Стойностен превод. поздрави и на оз. Розита. Барона
  • И аз се поувлякох, но който пише 126 сонета за мъж, определено си го заслужава:

    За разните му там, повреди, мило,
    изобщо не ми пука! То, мерак
    щом има, нямаш нужда от червило,
    за да събудиш в мен гиганта як...

    Мерак... Това е вечно жива сила,
    която води крайцери на юг,
    за всеки здрав жребец е той кобила,
    и от матрака вади сладък звук.

    Той идва точен винаги за среща --
    не гледай прецъфтелия букет --
    изпъва му гърба страстта гореща
    от полунощ дори до сутрин в пет.

    Ако в измама някой тук ме хване,
    то няма мъжко в мен, ни вкус в банана.

  • С упование, че Уили не си е загубил чувството за хумор дори след 447 години

    Чуй с’я добре, Либоф какво са вика,
    да нема после „Яз го не разбрах”,
    да’н та заварвам долу на вратника
    да голиш пазва – друг да вкарваш в грях.

    Либоф това е всяка вечер вкъщи
    с трапеза блага да ме чакаш ти
    и хич не мой на мене да се мръщиш,
    аку са върна с първите петли.

    Кат фар в леглото с поглед да ми светиш
    дан' са залутам в темното и йощ’
    за чуждо ложе да се не засетиш,
    сломи ли старост мъжката ми мощ.

    Не сфаниш ли го туй, съпруго моя
    да знай’ш, че в кърпа ти е вързан боя!
  • Не е въпрос на вярност
    и не от благодарност
    превеждай и пиши
    и продължавай ти -
    сонети, виланели -
    словата оживели
    заплитай все така
    със майсторска ръка.

  • На Нели -- благодарност
    за преданата вярност
    с която ме чете.
    За Роси ще изтъкна,
    че много свежест вмъкна
    във превод с бледен тен.
  • С Нели...
    Поздрав!

  • Не бих оспорила за миг таланта,
    превърнал марката със стойност скрита
    на острова известен във гиганта,
    ни мъките ви черни със Розита.
    Че тъй загадъчно реди словата
    самият Бард, та смисълът ми бяга.
    Но... тука го намирам! И в отплата
    желая ви добра съвместна тяга!



  • Поздравления и от мен!
  • Да кажа и аз - за Родоския колос
    Още при първия прочит това сравнение ме впечатли, защото хем съдържа основната идея на автора за вечност и неподатливост към разрушителния ход на времето, хем е изключително оригинален начин да се избегнат по-слабо поетичните (според мен)сравнения "греещ знак","як маяк".
    Много добро попадение, наистина.
  • Родоският колос е жител на Античността, а Ренесансът е бил поклонник на Античността. Така че забележката ти, Константине, отпада.

    Двата признати превода са тука с цел сравнение и съпоставка, а не оценка или класиране.
  • Няма как да има "Родос от гиганта" по времето на написването на сонета, LeChevalier.
    Поздравления за изправянето до Валери Петров.
  • Моите искрени поздравления, Рицарю!
    Какво по-голямо предизвикателство от това да се превежда Шекспир, да не говорим за сонетите му, които пък те оковават и с куп допълнителни пранги.
    Естествено, че за буквален превод на подобни творби нито може, нито въобще трябва да се говори, защото такъв превод може да е точен, но от спазването на другите основни изисквания,а оттам и от самият сонет ще останат само следи. Буквален превод може да се напише само в проза, но не и в мерена реч, най-вече сонет. Разбира се, прекомерното отдалечаване от истинското съдържание на оригинала води също до големи негативи. И точно в намирането на оптималния баланс между точността на превода и запазването на смисъла, формата и звученето на произведението се е настанил най-голямата проблем, чийто преодоляване изисква не само безспорна професионална подготовка, но и... талант, ако щете и несломим "хъс".
    Що се отнася до класирането на трите превода, не съм аз човекът, който ще го направи.
    Прав си, Рицарю, че превода "не е оригинала", та дори и да е написан по-хубаво от него.
    БРАВО още веднъж.
  • Когато става въпрос за превод на сонетите на Шекспир е невъзможно да не се правят сравнения с преводите на Свинтила и Петров.

    Всеки превод се концентрира върху едни аспекти на оригинала, пренебрегвайки други. Прочетох анализи на оригинала и мога да ви кажа, че нито един от преводите не предава и половината от това, което той съдържа. Затова, никога не правете заключения за оригинала, съдейки по преводи!
  • С голямо удоволствие прочетох всичко, и то по няколко пъти. Поздравления.
  • Какъв сонетен пир сте спретнали тук! Аз не се интересувам от подробностите, а само се наслаждавам на резултатите!
    Поздрав на творческия екип!
  • Това, Роси, е по събрано, сиреч по-добро (за мен). Аз бих сменила две думи тук:
    "Над времето без страх ще се надсмива
    и негов шут не би ИГРАЛА тя
    дори, когато младостта красива
    ПОСИЧА то с безмилостна коса."
  • Уоу, Льо Ше - добър интръдакшън
    Все пак да добавя, че "рожбата" си беше Тошкова, аз само "акуширах" малко

    Тош, реконструирах си малко "загадъчните" рими, но не дотам, че да им съсипя загадъчността

    Нима любов би бил, кажете вие,
    съюзът свят на две съдби в една,
    ако променлив вятър го отмие,
    пречупи ли се в първата беда.

    Ако любов е – би ли я сломила
    стихия зла и яростна вълна?
    Тя фар ще бъде пътя осветила
    на не една залутана душа.

    Над времето без страх ще се надсмива
    и негов шут не би станала тя
    дори, когато младостта красива
    ожъне то с безмилостна коса.


    Погрешно, ако всичко съм разбрал,
    ни любил съм, ни песни аз съм пял.

  • Подкрепям Илко и аз съм за Свинтила.
Propuestas
: ??:??