anabel7
183 результатов
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира? ...
  1413  14  21 
Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...
  996  14 
на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!… ...
  936  10  19 
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
  764  15 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1281  21 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  1425  16  31 
... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми - ...
  1188  10  21 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1210  15  29 
Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
  1088  11  15 
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
  1468  15 
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
  1093  14 
Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...
  1194  10  24 
Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
  1185  12 
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
  642 
Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...
  1400  29 
Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...
  1199 
Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...
  1755  12  39 
Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам ...
  789  13 
Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата. ...
  765  13 
Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...
  735 
  2756  15 
Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...
  1151  12  18 
От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...
  1201  15  32 
На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...
  1039  12  28 
На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...
  930  11  20 
на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...
  2564  11  26 
На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...
  866  10  20 
Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...
  958  22 
на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...
  2367  18  37 
Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...
  959  20 
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
  910  11  19 
Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...
  1158  13  33 
Не искам да препускам върху мислите
на лов за рядко срещани метафори.
В преследването да изгубвам смисъла.
Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
най-сетне ще примигне ли в зелено. ...
  873  12  22 
Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...
  1554  18  33 
Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...
  3446  23  43 
Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...
  2852  11  31 
Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...
  5598  48  94 
на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...
  1133  27 
Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...
  1105  39 
Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...
  2335  14  40 
Предложения
: ??:??