Antinormal
123 результатов
I am not like other men.
I’ve no wish to pretend
to be what women like..
I am on a love strike!
For love is lies and dust ...
  1373 
Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...
  578 
poetry has rhythm, it has heart
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...
  1520 
Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...
  610 
Яви ли се нещо абсурдно и откачено,
съзнанието мигновено e пленено.
Без знание, без точните думи дори
нещо отвътре бунтува се, гори.
Неусетно светът трепва и се смалява, ...
  336 
Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...
  511 
В дълбините на нощта
се прокрадва мисълта,
дива, страшна и красива,
и нещо ти разкрива.
Ни сън е, ни желание, ...
  315 
Сляпо се луташ
и постоянно чуваш
че робуваш;
надежда купуваш
и чужди обувки обуваш. ...
  321 
patterns in patterns
emotional chatters
none of it matters
as the mind scatters
instinctive desires ...
  1085 
Бурна мистерия
лежи под повърхността –
безкрайна галерия
на ръба на реалността.
Значението е друго; ...
  322 
Чуваш ли плача на небето?
да не би да умря в теб детето?
Не виждаш ли пътя надалеко –
там, де зелено е полето?
Стъпки в ритъм се леят, ...
  340 
Затвори очи.
Още ли си ти
или имаш други черти?
Спри се за момент. Помисли.
С какви думи се описваш? ...
  440 
Човечеството страда.
Само създава си ада.
Някъде дълбоко в нас
знам,че иде и нашият час.
Някои чакат го в захлас, ...
  274 
Let me start by prefacing the obvious: this is a rather difficult subject to break the ice into. I posit that we experience self-deception throughout our whole lives, but on differing levels and a multitude of subjects. It is a remarkably difficult thing to pinpoint the source of – or for that matte ...
  1475 
Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така ...
  492 
When you think of the word ‘love’ what comes to mind first is the idea of romantic love as expressed in art, literature, music and everyday life. For the majority of people, there are two types of love other than that of the romantic variety – that for friends and that for family. The goal of this e ...
  2339 
It is the year 2016 and the world is going insane in so many directions in my opinion, but that’s neither here nor there. The point is, if you are living in a city (which is most likely) all you need to do is look around at the ever increasing level of polish, coloration, lights and outright lies an ...
  2369 
Life is full of uncertainties and unknowns that the most intelligent and the wisest of use are completely powerless to foresee or prepare for and that no amount of computing power would be sufficient to neatly order everything into one concise picture that could be predictive of every element of fut ...
  1988 
Тя плачеше. От очите й течаха не просто капки вода, а мънички частици страдание, които бяха сякаш безкрайни. Все повече и повече сълзи капеха от изстрадалите й, почервенели очи и, осветявани от меката и плаха лунна светлина, размазваха грима й и се разпръскваха безшумно.
- Толкова боли да обичаш, а ...
  1138 
Последните лъчи на есенното слънце изчезваха зад склона на високата планина до градчето. Вятърът стана по-студен и по-силен. Хората започнаха да се прибират от работа изморени и неспокойни. Улиците на градчето все повече и повече опустяваха. Започнаха да светят уличните лампи. Вятърът стана слаб, но ...
  994 
Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...
  1091 
Ако имаше дума една,
дума, нежна и кратка,
да ме спаси от гнева,
да блести ярко в мрака,
ако тази дума аз узная, ...
  827 
Глава 17 - Аксаза
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робат ...
  1084 
Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...
  940 
Глава четиринайсета - Черно и червено
Стъпките им тежко отекваха по каменния под. Ан и Кийла тичаха вече няколко минути, но тунелът си оставаше все същия. Беше широк около два метра, висок почти три и продължаваше право напред. По гладките каменни стени имаше много непознати за тях знаци, но Ан и Ки ...
  958 
Глава тринайсета - Спомени
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но ...
  1261 
Смразяващ писък в нощта,
с жажда отвъд смъртта,
зъбите впива в плътта
и нежно бликва кръвта.
Жаждата поглъща ненаситна, ...
  1319 
Глава дванайсета - Кръв
- Да тръгваме. - каза уверено Ан, останалите кимнаха в съгласие и тръгнаха надолу.
Джу? Него не го интересуваше нищо друго освен храната, която тъй усилено търсеше из торбата си. Когато се натъкваше на нещо, което не е храна, ядосано изръмжаваше. След като намери едно парче х ...
  833 
Бурята в пепелявите планини
В далечния изток се намираше елфическият град Галдрос, чиито околности бяха постоянно нападани от млади черни дракони от Пепелявите планини на север. Много елфи бяха тръгнали към планините, но никой не се завърна, а само прииждаха още и още дракони.
Тогава смелият воин Ка ...
  1109 
Изплаквам ти всичко аз,
ти тръгваш си с мълчание
и в най-мрачния ми час
образът ти в моето съзнание
с ледена жестокост изгаря. ...
  1090  10 
Глава единадесета - Черен огън
Нощта беше тиха и спокойна; чуваха се само лекият полъх на вятъра и шумоленето на листата. Природата беше в съвършена хармония. Луната ярко блестеше над смълчаната дъбова гора. Сребристата лунна светлина осветяваше земята където достигаше. През нощта гората беше по-спо ...
  1209 
Предварително се извинявам за елементарния начин на писане и за нецензурните думи, но просто така ми текат мислите : )
Деца, сигурно знаете що за животно е чалгарят, но все пак ще си направя труда да ви разкажа нещо за този появил се наскоро паразитен биологичен вид, който вече е ужасно разпростране ...
  11845  39 
Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след ок ...
  1015 
Глава девета - Приготовления
- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят ...
  1362 
Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...
  1358 
Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...
  1227 
Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
  1256 
Глава шеста - Сенките се удължават
Нощта беше безоблачна и лунната светлина обливаше в сребристи талази цялото смълчано почиващо село. Прозорците на къщите не светеха, а отразяваха сиянието на луната. Сребристата светлина обливаше всичко и придаваше призрачна прозрачност на самата тъмнина. Въздухът ...
  1112 
Глава пета - Неочаквана среща
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...
  1346 
Глава четвърта - Сенки в гората
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място бе ...
  1197 
Предложения
: ??:??