Бисерче
159 результатов
Любовта е дете, прекосило площада с балони,
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...
  1280  20 
Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.
Живея разделена - на сърце ...
  844  13 
Като бърза към него, жената на лято прилича
и потоци от сладост извират, а той е безсилен.
Пиян от внезапната мисъл, че до смърт я обича,
но смъртта е за тези, преди от смеха ù отпили.
Ако той се обърне сега и живеца открадне, ...
  1025  16 
Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан, ...
  1068  15 
Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...
  1282  16 
Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...
  1033  19 
Къде отива нощем светлината?
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато. ...
  809 
Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател ...
  1173  13 
Защото любовта е вдъхновена,
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам ...
  841 
Не ми разделяй тишината
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса, ...
  964  10 
И слизам доброволно на земята.
И ставам доверчиво огледало.
Забравя бъднините си душата,
зазидана в идеята за тяло.
Вратата към небето се затръшва. ...
  1020 
Аз имам правото да те обичам,
дори когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин, ...
  1041  13 
Защо се губя в светлата си мисъл,
а в тъмнината лесно се намирам?
Страхът- несподелена с някой близост,
разколебава всичко обяснимо.
Побира се в новородена дума ...
  1194  10 
"Говоря си, а всъщност разговарям
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга. ...
  1096  17 
Няма никакъв Бог.
Няма никаква милост отгоре.
Няма име, с което гнева си да можеш да кръстиш.
Колко грешни въпроса зададе?
И кой те събори ...
  863 
Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...
  2635  36 
Какво красиво бедствие!
Обичам!
Като потоп, осмислил сътвореното,
дъждът се сипе, в себе си улисан.
А Бог мълчи. Вглъбено рони времето. ...
  1472  12 
Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...
  1094  11 
Въздухът отдавна е преситен
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето, ...
  1086  14 
Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...
  1242  16 
Представи си, че съм само сън.
Ето! Всеки миг ще се събудиш.
Тихо идва утрото навън,
(без да си сънувал, че се любим).
Лесно е. Животът се подрежда ...
  1191  16 
Как да стигна до теб
и да кажа на глас страховете си,
като нямам утеха,
в която сега да повярвам.
Имам само сърце, ...
  1954  39 
Нямаше го в цъфналата ръж
този, който исках да остане.
Като лава стичаше се дъжд
и засели огъня в кръвта ми.
После път в безплътната тъма ...
  1084  16 
Всеки спомен е една раздяла,
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно, ...
  1053  11 
На Дарина Дечева
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам. ...
  1015  13 
Отваря се небесната врата,
каквото пожелавам, става мое.
Да бъда силна, стожер на света
по пътя си нагоре и нагоре.
Да мога да споделям радостта, ...
  2411  26 
Там някъде, душите ни звънят,
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината ...
  941  10 
Смирявам се, смалявам се, въздишам.
Тревожа с думи простата действителност.
Сънувам странни сънища. И пиша.
Мълча на глас. Споделям се.
Невинно ...
  843  11 
Познавам тежестта на преумората
след всяко слизане надолу в бездната.
Високата цена на непокорството,
борбата някак да останеш себе си
в добрите намерения на близките, ...
  1384  25 
На Росен
Обичам те,
ръцете ти са дюни,
повличаш ме към себе си,
повличаш, ...
  1703  22 
Не се побирам в спомена за болка.
Не диря власт над теб,
ни състрадание.
Бих искала да мога да те стопля,
без за това да търся оправдание. ...
  1216  16 
Какво съм аз !? Парченце свобода
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита, ...
  1117  17 
Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път, ...
  1015  11 
вдъхновено от
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли ...
  1125  17 
Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина, ...
  861  15 
Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта, ...
  891  20 
Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...
  1186 
Когато тишината е без цвят,
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи ...
  1078  13 
Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет. ...
  1197 
Виновно ли е за тъгата лятото,
което си отиде с дъждовете,
за птиците, опразнили гнездата си,
през тази нощ, без нищо да усетя?
Отива си безгрижието наесен ...
  1276  11 
Предложения
: ??:??