ДаниелаВиткова
334 результатов
Отскоро баба ми, горката,
с голяма мъка качва стъпалата.
Как да и помогна мисля,
вълшебен лек да ѝ измисля,
проблемът в болните и колене ...
  393  18 
Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...
  437  11 
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба. ...
  714  23 
Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...
  279  14 
„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача ...
  308  14 
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
  275 
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
  254 
Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...
  318  15 
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...
  704 
„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен. ...
  645 
Слушай, Рекс, не ми пречи! Виждаш, стягам си багажа.
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло. ...
  1089  57 
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...
  666  11 
Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си, ...
  270  10 
Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
  282  12 
Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...
  245 
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...
  462  24 
Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
  415  15 
Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
  225 
По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...
  351  21 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  345 
Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии ...
  822  14 
Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено, ...
  431  10 
(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...
  260  13 
Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...
  242  10 
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...
  775 
Дали защото вярата отколе крее,
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее, ...
  372  11 
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
  583  16 
Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...
  515  12 
(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...
  320 
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
  281 
Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...
  1116  17 
Обсипана в цвят,
дребничка, крива,
избуява пред съседния вход
жилава джанка –
свободна и дива, ...
  298  15 
Що за фраза е „Бъди позитивен” ?
Израз модерен, пожелателен…
Предпочитам да казвам ”Бъди силен!”
в това време предизвикателно.
Кажи ми, как да бъдем позитивни, ...
  262  11 
Не се изкушавай за трона на другите.
Те си знаят цената на възкачване.
Не им завиждай за короната. Не си струва
нито за трънната, … нито за златната!
Недей да вървиш по чуждите стъпки. ...
  276 
Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?
Удобно е да стреляме от разстояние. ...
  245 
Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две ...
  559  15 
Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...
  266  14 
Тя не е поредната жена,
която лековерно влюбва се отново.
Такава на хиляда е една,
отворила сърцето си за пролет!
Тя не обещава никому криле. ...
  712 
Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...
  291  11 
Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
  241 
Предложения
: ??:??