ДаниелаВиткова
348 результатов
Няма лош сезон за пътуване.
Ако пътуваш, казват, притежаваш света!
Днес е време на виртуално общуване,
Невъзможно е…
и трудно за път, разбирам това… ...
  911 
В живота има винаги баланс...
Грешим понякога, но той в замяна
изпраща ни възможност - втори шанс,
ако намерим смелост за промяна.
Как без втори шанс да разберем ...
  325 
От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...
  241 
Дните приличат на цветни мъниста.
наниз от грешки, победи, надежда.
Пъстри, красиви,
върху нишка сребриста,
човекът колието свое нарежда. ...
  194 
По една пътечка криволичи,
между листа и борови иглички,
дълга колона от мравки -
все еднакви - с тъмни забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...
  498 
Не ми е нужна муза поетична.
Ще пиша днес за простички неща,
обикновени, даже твърде лични,
опазил Бог от много суета!
Какво по - просто има да започнем ...
  304 
Уморих се от душевни терзания,
от страхове и мисли излишни,
от чужди празни обещания,
и от усмихнати лица двулични!
Уморих се щедро да прощавам, ...
  294 
> Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...
  235 
Любов ли е, когато се родиш
и две ръце със трепет те обгърнат?
Когато с първи стъпки неуверено вървиш
и има кой да те поеме и прегърне?
Любов е! Най-силната! На мама! ...
  326 
Бял или черен,
страшно звучи!
Но винаги верен
на своите мечти,
на семейство, ...
  264 
Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...
  160 
Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини... ...
  183 
Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...
  231 
Защо му е будилник?
Той става преди пет!
Намества бавно кръста схванат,
намята своя избелял елек.
След туй пантофите обува ...
  256 
Всеки твой ден е златна находка
от цветове, аромати и плод.
Вятър настила пъстра рогозка
в парка под есенния свод.
В гнездо от суха шума и шишарки ...
  228 
Познавате ли малкия човек?
Но не на ръст, а по душа?
Наоколо ли е, бъди нащрек,
обича на интригите вкуса!
Малкият човек е със голямо его, ...
  260 
Жив е! Дори не е умирал
днешният Андрешко!
Нахъсан и по-еволюирал
сред племето човешко.
С джип каруцата е заменил, ...
  257 
Изплетох си пуловер от четири цвята.
И от четири нишки различни.
Преплитах, разплитах, намятах с иглата,
за да се получат шарки прилични.
Първата нишка – меланж разноцветен ...
  223 
Стар гардероб с багаж непотребен,
с дрехи скътани от младини…
Снимки разпилени от живота семеен,
играчки, дрънкулки от отминали дни.
А на дъното – прашна кутия. ...
  207 
Покрай реката с цъфнали липи
пчелин от кошери бай Димчо нареди.
И не един и два, а цели десет,
ще вади сладък мед до късна есен.
Предлагам там за миг да спрем, ...
  277 
В съседната къща от седмица – две
живее семейство с малко момче.
Ивайло се казва, но всички във вкъщи
Ивко му казват, а той все се мръщи!
Има и баба и дядо, и татко, и мама ...
  380 
Отворих тайно батковата раница.
Била пълна с вълшебства безброй.
А в нея тетрадки и ... книжка със страници
с рисунки на цифри, като войници във строй!
Маршируват в колона подредени. ...
  395 
Рано рано, призори.
Всичко живо още спи.
В наше село, в близкия обор,
кацнал на висок стобор,
като оперен певец ...
  286 
В един дом, отпред с цветна градинка
живеело момиче на име Латинка.
Работна, грижовна към всички била,
Запеела ли, сякаш златен лъч светлина
огрявал пътя, градинката, двора, ...
  1072 
Високо, високо в Балкана
на зелена горска поляна
между два бора и буки вековни
живееха щастливи и грижовни
татко Мецан и мама Мецанка. ...
  578 
Лятото при баба бях.
Как отмина, тъй и не разбрах...
Но повярвайте, неповторими дни!
Станем ли от сън - безброй игри
чак до късна вечер. ...
  489 
В образцов дом в гората
живеели Зайка и Зайко с децата.
Имали си пет малки, пухкави зайчета -
една сестричка и четири братчета.
Сутрин с целувка ги будела Зайка, ...
  501 
На шест годинки утре ставам!
Всички казват: „Вече си голям!“
Знам, много трябва да внимавам,
ако за детската градина тръгна сам!
Опасно е платното да пресичаш. ...
  1873 
Предложения
: ??:??