diesto
1 040 результатов
Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност ...
  855 
По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...
  274 
Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...
  317 
Ти, който си разплаквал камък
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите, ...
  334 
Ако по някаква случайност, Боже
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...
  280 
Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека, ...
  332 
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
  903  10 
Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
  356 
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
  766 
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
  378 
Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...
  295 
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
  372 
Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
  293 
Още имам сълзи във очите,
не изплакал душевната драма.
Сто морета преплувах в мечтите
и ще стигна до бряг в океана.
Не заключвам родната къща. ...
  272 
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...
  325 
Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар, ...
  334 
Ще кажете, че твърде млад съм,
а краят още е далече,
но аз житейски съм наваксал
и опит в повече ми пречи.
Защото не заради нещо друго, ...
  307 
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
  653 
Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...
  355 
Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола. ...
  725 
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
  926 
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
  325 
Казваш, добър е човека!
(Но по думите ти... дебил.)
Аз съм жлъчен проклетник.
(С тебе повече, мил.)
Той е баш образован. ...
  535 
Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...
  320 
На мен ми стана лесно за живеене
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите ...
  308 
Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
  296 
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
  325 
Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам. ...
  309 
За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
  588 
Опитвайки се мене да забравиш,
(макар и да е ужким от неволя)
дано си се научила да "правиш" ,
а не да си във ступор на глаголите.
Дано си съумяла да се влюбиш ...
  230 
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
  302 
Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...
  347 
Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх, ...
  274 
Ще те намеря в същия живот,
когато моя лик ще е различен.
Не, няма да те търся за любов!
(Аз никога не спрях да те обичам.)
Дали ще ме познаеш в тази среща, ...
  381 
Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...
  290 
Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
  311 
Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
  293 
За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
  270 
Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...
  285 
Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
  313 
Предложения
: ??:??