diesto
1 039 результатов
Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...
  472 
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
  478 
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...
  350 
Аз трябва много да съм ти сърдит!
Да съм избягал, страдащ и ядосан.
Да моля в някой друг да заболиш
и него да превърнеш в просяк...
Ала не съм. Крещи ми тишината. ...
  431 
Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...
  418 
Аз мълча и забравям наужким
всеки спомен в сълзи, извалял.
Всяка нежност, копнеж или нужда.
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо. ...
  393 
Защото си единствена сред многото.
Защото си в душата ми, душа.
Защото всеки път, когато казвам сбогом,
ти казвам пак - добре дошла!
Защото първо те видях, след туй прогледнах. ...
  495 
Не сме си обещавали блаженство
и болка до сълзи, порой от мъка,
но свърши се, макар да не е честно.
И сбъднахме единствено разлъката.
Ти много вероятно ще ме спомняш. ...
  415 
Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...
  506 
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
  738 
Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...
  353 
Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение. ...
  361 
Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...
  392 
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
  622  12 
Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле, ...
  417 
Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...
  882 
В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...
  561 
От мене взимали са плът и кръв.
И рани имал съм, ужасно мъчни.
На Господа му имам зъб,
че под носа вратата ми затръшна.
Умирал съм. Наистина. Аз помня, ...
  506 
Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица, ...
  515 
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...
  438 
Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно ...
  369 
Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...
  438 
Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго,
че даже тишината да ни слуша,
как тялото с душата ти ме пълни
и бавно, много бавно ми се случваш.
Сълзите си прибирам под клепачите. ...
  391 
Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...
  440 
Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети, ...
  331 
По дяволите този Валентин!
За ден ли тържествува любовта?
Светът от памтивека се върти
в безкрайност от копнеж и суета.
Недей да ме преследваш, Купидоне! ...
  366 
Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...
  627 
Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...
  294 
Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...
  520 
Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...
  308 
И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...
  317 
Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...
  286 
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...
  348 
Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...
  334 
Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...
  279 
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
  305 
Отива си копнежа. Любовта.
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима? ...
  279 
Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
  384 
Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...
  282 
Не можем повече да се обичаме.
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова. ...
  321 
Предложения
: ??:??