ender9631
85 результатов
Самотна стара сива къща,
в долината на мечтите,
край брега на буен океан,
без сърце и гордост мъжка,
живееше изгубеният блян. ...
  439 
Зад маската, закриваща лицето ти,
проблесна лъч от бяла светлина,
прободе без да извести сърце ми
и сега стои немирен в моята душа.
Поисках Бог да прати моя зов. ...
  1525 
Яви се в небето пурпурен дъжд.
Засия над земята зора от цветя.
С полет на мисли пресече нощта.
Клада от чувства изписа в дъга.
Сърцето докосна вълшебна ръка. ...
  460 
Пристъпих плахо в църквата,
не се помолих, просто седнах,
бях се молил много, преди това,
исках само да ми отговориш,
на един въпрос - за любовта. ...
  465 
Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя, ...
  428 
Когато ти си отиде в онзи ден,
всичко, което имах, си отиде с теб,
като прощален подарък, даден ти от мен.
Отидоха си дълбоките влажни очи,
потънали в неосъществени мечти, ...
  605 
Чуваш ли?
От прозореца на нечия стая
звучи онази... Нашата песен.
Значи все още не е остаряла
и може да върне огъня вечен. ...
  557 
Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст ...
  473 
Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара, ...
  484 
Мигът бе от нас най-желаният гост.
Думите чезнеха. Вече бяха излишни.
Пленени в телата, бяха станали мощ.
Край нас свещи сломени догаряха
заклевайки всяка наша ласка в любов. ...
  595 
Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...
  535 
Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза, ...
  419 
(продължение на "Ще поискам")
Можех да поискам всичко -
актьорска маска за лицето,
желязна броня за сърцето,
тяло с мускули на Аполон, ...
  427 
Сърцето спря за миг да бие,
унесено във своя грях.
Опитвах мислите му да изтрия,
покрили го със страх.
Ала ти бе там, сред тях стаена, ...
  544 
Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...
  538 
От хаоса на мислите, в греха
редяха се пред пъкления ад
подтиснати душите на страха.
Стенания висяха в полумрака,
за продан те в онзи свят стояха ...
  448 
Беше мрак и тишина.
Помислих – това е адът!
Но тишина! Значи не е той!
Мрак! Не ще да е и раят!
Предверието може би… ...
  392 
Приказка
Разказват птиците на полските цветя
история за далечна приказна страна,
разположена край деветте морета
и за принцеса с неземна красота, ...
  490 
Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта, ...
  512 
Ще поискам от звездите
да ми подарят една своя сестра,
за да направлява очите ми.
Ще поискам от слънцето
да ми подари един от своите лъчи, ...
  511 
За жената лицето власт ли е,
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
  1122 
Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух! ...
  521 
Дали създадох впечатление,
че искам болката да разбереш?
Поисках само разрешение
да бъда част от тебе днес.
Не се надявах на внимание, ...
  419 
Тъгата доведе самотата.
Самотата роди мечтата.
Мечтата даде копнежа.
Копнежът породи желанието.
Желанието поднесе любовта. ...
  420 
Прости ми, че те търся,
че жадувам и копнея аз,
че думи пламенни изричам,
че искам да усетя страст.
Прости, че те намерих, ...
  496 
Обичам те!
Защо?
Не зная!
Но искам!
И те желая! ...
  455 
Красотата дойде на земята
с искряща от чувства душа,
покрита с бяла пелена.
Беше ден без нощ роден
с отблясъци от горящи сърца, ...
  464 
Началото...
Цял живот без дом
сърцето ми се скита,
лута се, залита, пада,
но пак полита ...
  521 
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверявай на думите преходни,
защото те са децата на вятъра.
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверавай на ръцете немирни, ...
  551 
Появи се като приказна русалка
от дълбините на безбрежен океан
и, като искрица от жарава малка,
подари ми пламък в образ цял
и в страст избухнаха телата ни. ...
  507 
Не знам коя си,
не знам какво си,
не знам защо си,
но знам, че без въпроси
мога да рисувам ...
  513 
Ти беше там... това видях.
Не крий... не можеше да знаеш.
Преди това не беше тъй, нали?
А можехме безгрижно да мечтаем,
стаили любовта в гърдите си. ...
  496 
Когато утрото изпраща зората си,
светът в светлина да премени,
две пламенни тела в страстта си
сбъднаха идеали и мечти.
В полутъмнината на хотелска стая, ...
  460 
Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето ...
  522 
за теб Angel Angel
В нощта плътта пустощта обгръща,
нежно, с мъката на черните криле.
Долавям звуците ти в тишината,
чисти, в образа на ангелско сърце. ...
  608 
От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...
  544 
Пред пътя господен смирен стоях
и през сълзи очите гледаха към вас –
онези там, от първите редици,
жадните за мъст, изпълнените с гняв,
които искаха да блеснат с ореола на светици ...
  505 
Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах - ...
  454 
Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден. ...
  549 
Пролетта дойде мрачна и дъждовна,
понесла мъката на своите криле.
Приближи се, постави я пред мен.
и каза ми: ”Реши сега - накъде.”
Погледнах към небето потъмняло, ...
  496 
Предложения
: ??:??