Hunterszone
202 результатов
До месец, до два, до няколко стотин години,
стръковете ще станат гъста гора, а гората – на стърготини.
До днес и до утре, не, до колкото можем да вземем,
ще носим с очи безутешна тъга – и ще я продадем.
До черно, до бяло, до който и цвят да застанем, ...
стръковете ще станат гъста гора, а гората – на стърготини.
До днес и до утре, не, до колкото можем да вземем,
ще носим с очи безутешна тъга – и ще я продадем.
До черно, до бяло, до който и цвят да застанем, ...
412
Какво ако животът е един случаен процеп
във времето, което
е без край и без начало.
И какво ако духът ни е един безсмислен опит
да влеем пълнота в безсилното си тяло. ...
във времето, което
е без край и без начало.
И какво ако духът ни е един безсмислен опит
да влеем пълнота в безсилното си тяло. ...
495
Имало едно време разделно,
в което всеки живеел отделно.
Някои се сещали Бога да молят,
когато останели боси и голи.
Други увивали в телени мрежи ...
в което всеки живеел отделно.
Някои се сещали Бога да молят,
когато останели боси и голи.
Други увивали в телени мрежи ...
594
1
,,В крак с времето.’’
(неизвестен автор)
В глобалното село на социалните мрежи
овцете изядоха хората – разсъблечени, голи.
А думите, които са сечени на социалистическия дръвник, ...
(неизвестен автор)
В глобалното село на социалните мрежи
овцете изядоха хората – разсъблечени, голи.
А думите, които са сечени на социалистическия дръвник, ...
434
Дисциплината е обяснена като ,,чуждо рамо’’.
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста – ...
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста – ...
389
1
2
Аз съм същинска къща рухнала, без ни един прозорец,
забравен ръжен във семейното огнище.
И стомна пукната, разнасяна от бродник,
намерена на селското бунище.
На мен олтар не ми е нужен вече – ...
забравен ръжен във семейното огнище.
И стомна пукната, разнасяна от бродник,
намерена на селското бунище.
На мен олтар не ми е нужен вече – ...
456
2
Една дъждовна капка, преливаща от ера в ера:
зазидан бисер във небесното корито.
Между драпериите от сиви облаци и кълбовидни мълнии,
процеждаща се през божественото сито.
Във своя собствена бетонена и непристъпна крепост, ...
зазидан бисер във небесното корито.
Между драпериите от сиви облаци и кълбовидни мълнии,
процеждаща се през божественото сито.
Във своя собствена бетонена и непристъпна крепост, ...
494
1
Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...
548
1
Думите са слаби и не достигат.
Още морфемите
подчертават
хилавата структура
на хора, пространство и време. ...
Още морфемите
подчертават
хилавата структура
на хора, пространство и време. ...
637
1
Просто чаши и чинии – посуда.
Наполовина празни, наполовина пълни.
Наполовина – винаги един от трима
е във нужда.
А по строфите полепват сажди. ...
Наполовина празни, наполовина пълни.
Наполовина – винаги един от трима
е във нужда.
А по строфите полепват сажди. ...
444
Но нека питаме Димитър Хемингуея
от ж.к. Дружба – 2; фургона с надпис,
в близост до алеята,
къде се помещават двете му семейни тайни:
майка му и дъщеря му траят. ...
от ж.к. Дружба – 2; фургона с надпис,
в близост до алеята,
къде се помещават двете му семейни тайни:
майка му и дъщеря му траят. ...
479
2
Привижда ми се (или се лъжа?)
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката. ...
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката. ...
622
1
Тук вие аларма,
там горят сухи клечки
на първи май,
към три, три и нещо.
Един нормален следобед ...
там горят сухи клечки
на първи май,
към три, три и нещо.
Един нормален следобед ...
644
2
Обектите отново
са в състояние на безтегловност –
в океана от мисли, в сферата на духовното.
Като строшени парченца
от ронливите шисти. ...
са в състояние на безтегловност –
в океана от мисли, в сферата на духовното.
Като строшени парченца
от ронливите шисти. ...
518
1
Не бих желал
да се обгърна в трансцедентното.
И като ръждясал ветропоказател
да посоча север.
Не бих могъл ...
да се обгърна в трансцедентното.
И като ръждясал ветропоказател
да посоча север.
Не бих могъл ...
568
5
... нежно шептя твоето име.
Апатридия*! – А времето на утопиите
отдавна е минало.
Погинала е държавната власт
– свирепата, алчната, ...
Апатридия*! – А времето на утопиите
отдавна е минало.
Погинала е държавната власт
– свирепата, алчната, ...
502
Пусни нещо там, да има, за фон –
Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.
Или взривът на реактор.
Предпочитам ниските тонове,
от които се носи радиация. ...
Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.
Или взривът на реактор.
Предпочитам ниските тонове,
от които се носи радиация. ...
454
1
Някъде там,
зад онова сълзливо ,,отдавна’’,
под люлеещото се столче,
върху гнилата дървена маса,
в недописания бял стих, ...
зад онова сълзливо ,,отдавна’’,
под люлеещото се столче,
върху гнилата дървена маса,
в недописания бял стих, ...
496
1
Как се разказва –
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил ...
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил ...
574
2
С крачка напред разплисквам
поредното,
тридневното чудо –
един лик в една локва,
под Моста на влюбените. ...
поредното,
тридневното чудо –
един лик в една локва,
под Моста на влюбените. ...
608
1
Безформен,
безплоден,
рутинно изтръгнат –
насила, из корен;
бездомен, ...
безплоден,
рутинно изтръгнат –
насила, из корен;
бездомен, ...
579
4
Измежду малкото нестъпкани стръкчета
изсушена, пожълтяла трева
със сребърен блясък оглежда се в нас
съвършената капка роса.
Съхранявай я в колба, във стъкленица... ...
изсушена, пожълтяла трева
със сребърен блясък оглежда се в нас
съвършената капка роса.
Съхранявай я в колба, във стъкленица... ...
550
2
Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено ...
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено ...
570
3
Премятам зрънцата, все по-безразлично,
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват "обичам".
Солипсизмът навярно им пречи…
Горкичките. ...
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват "обичам".
Солипсизмът навярно им пречи…
Горкичките. ...
621
6
Макар да внушава така хипнотично
телевизионният тумор ,,леля Мария’’,
че нейният магически прах за пране
винаги всичко изпира,
че отстранява упоритите петна и лекета, ...
телевизионният тумор ,,леля Мария’’,
че нейният магически прах за пране
винаги всичко изпира,
че отстранява упоритите петна и лекета, ...
737
10
До съвършенство владеят
изкуството
на жестомимичния превод
егоцентричните люде
на север от Петрич. ...
изкуството
на жестомимичния превод
егоцентричните люде
на север от Петрич. ...
379
1
Композиция от живи вкаменелости –
човешкият Стоунхендж.
Помислих, че наблюдавам себе си.
Дочух екота на монолитен рефрен.
Спрях. На метър от тях. ...
човешкият Стоунхендж.
Помислих, че наблюдавам себе си.
Дочух екота на монолитен рефрен.
Спрях. На метър от тях. ...
496
6
Светлината е вредна!
Искрата ù – ледена.
Как би изглеждало синьото
с черни оттенъци?
Вижте Земята – ...
Искрата ù – ледена.
Как би изглеждало синьото
с черни оттенъци?
Вижте Земята – ...
680
5
568
5
Тая прохладна майска вечер,
с порой от падащи звезди,
не е ли тъй прекрасна?
Дори и идеалистите си пожелават материалното,
докато господ ни замеря с фасове. ...
с порой от падащи звезди,
не е ли тъй прекрасна?
Дори и идеалистите си пожелават материалното,
докато господ ни замеря с фасове. ...
460
2
Угрижено търси своя триножник
безименният художник, нейде из парка.
Встрани от алеята, встрани от метежното.
И от суетата на земния шар.
Из парка разхождат се всякакви бродници, ...
безименният художник, нейде из парка.
Встрани от алеята, встрани от метежното.
И от суетата на земния шар.
Из парка разхождат се всякакви бродници, ...
404
Асфалтираха дупката, през която
Алиса всеки път се промушваше –
нейния проход, нейния вход.
Към близкото минало, към светлото бъдеще.
Към астматичния софийски живот. ...
Алиса всеки път се промушваше –
нейния проход, нейния вход.
Към близкото минало, към светлото бъдеще.
Към астматичния софийски живот. ...
534
3
Хрущят измършавели празни делници –
през събитийната месомелачка.
Пихтия от съдби човешки,
които мелничката мачка, мачка.
За наши или чужди грешки ...
през събитийната месомелачка.
Пихтия от съдби човешки,
които мелничката мачка, мачка.
За наши или чужди грешки ...
947
7
В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...
582
3
Предсмъртният вик на малките хора
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...
570
5
Един бе ми казал, че
е пред прага на нещо голямо. Да де, ама
посетих го отново – навсякъде кръв.
А на тила му зееше рана.
Друг риба ловеше – с изкутвена стръв. ...
е пред прага на нещо голямо. Да де, ама
посетих го отново – навсякъде кръв.
А на тила му зееше рана.
Друг риба ловеше – с изкутвена стръв. ...
483
3
Винаги по тъмно с теб ще разговаряме.
Във таванската ти стаичка –
във кутийка за бижута.
По прозорците ще има скреж. И сигурно
в зимни тласъци по тях ...
Във таванската ти стаичка –
във кутийка за бижута.
По прозорците ще има скреж. И сигурно
в зимни тласъци по тях ...
594
4
Глутница бездомни кучета
кръстосва черните мъртвешки улици.
Студът е примката, гладът – палачът.
И сивата си щора спуснал бе,
затрупан в градската просъница, ...
кръстосва черните мъртвешки улици.
Студът е примката, гладът – палачът.
И сивата си щора спуснал бе,
затрупан в градската просъница, ...
713
2
И само стих се изнизва,
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...
819
5
Сам изтрих ги безславно –
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели – ...
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели – ...
572
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
