ivailozanoff
138 результатов
Един безумен, летен двор,
до него – друг, но някак си различен,
и ние – две деца, пияни от възторг,
които ги е срам да се обичат.
Ах, детски срам! Навярно ще вали ...
  938  10 
Чуваш ли как се буди градът,
как замислени хора вървят,
крачат в делника свой и очакват.
Търсят, искат, рушат,
в своя свят молекулнопознат ...
  715 
Ще бъда с теб, ала невидим,
а ти – забравила за мен.
За навика ми да обиждам
и погледа ми уморен.
За оня страх, със който нощем, ...
  983  13 
Така устроен е човек,
да страда, да греши и свети,
и вечно да е раздвоен
между земята и небето.
Да бъде плът. В плътта – душа, ...
  705  11 
Не знам защо, но те предадох,
предадох те в един-единствен ден.
И цял живот от подлостта си страдам,
и цял живот се чувствам омърсен.
Затвори се пространството, заключи ...
  680  11 
Не зная как това се случи –
животът ни раздалечи.
Живеем си по навик, скучно,
и от умората мълчим.
Аз кашлям сутрин и излизам, ...
  584 
Отново е тъмно. Нощта е царица.
Танцуват звездите - дошли са на бал.
Пак първа цигулка подхващат щурците
и гони ги вятърът – бас закъснял.
Луната учудено слуша и свети – ...
  664  10 
Нощта е пияна от дъх на липи.
От влюбени стъпки, нощта е пияна.
Налей ми коняк! И на тебе сипи!
Да пием любов – тази нощ е пияна!
А после безумни, под тези липи, ...
  1972  11 
Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...
  714 
Ще спрем за малко в някой град.
Забързан в някакви проблеми.
Затворен в своя микросвят.
Повтарящ вечно: "Няма време".
В хотел ще влезем сив и стар ...
  660 
Това е същата песен и същият текст, но на цигански. Всъщност, благодаря за коментарите на всички. Така или иначе, песента беше замислена като пародия на поп-фолка, но явно в този жанр пародиите и истинските творческите постижения съвпадат напълно...Специални поздрави за Николай Димитров от Сливен!!! ...
  1690 
Тя влезе в стаята.
Към розата въздъхна.
И изсуши я цяла.
До бодли.
Във тишината светнаха ...
  816  10 
Защо дойде, преди да си отидеш,
плени ме ти, заключи ме в теб.
И, може би, аз пак ще те обидя,
а някой друг със болка ще завиди
и ще развее панделки от креп. ...
  676 
Аз съм тук. Оцелявам. И пак се страхувам.
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита: ...
  962  19 
То живееше в него. В кварталния луд. Никой не подозираше за съществуването му. Имаше си всякакви удобства и достатъчно пространство за разходки, защото в душата на лудия беше широко.
Светът на кучето, ревниво пазен от любопитните и жестоки същества, наречени хора, беше един щастлив свят. То бе дълбо ...
  1661 
Не било трудно да пукнеш. То не, че аз съм пуквал хиляди пъти, ама и на мен се случи.
Онзи ден пихме, пихме с комшията и той вика, с един такъв ехиден глас:
- Коле, от толкова пиене ще гиберясаме!
- Щем, друг път! - казвам му.
А то взе, че с мен точно това стана. ...
  973 
Бърт се събуди в отвратително настроение. Огледа се и съвсем се разпадна от това, което влезе през очите му и заседна в мозъка. Стана от пода, защото спеше на него и изхвърли през отворения прозорец обувките си. С това освежаващо действие затормози умствено едноокия цветар, който съвсем не остана оч ...
  739 
*
Дори и без да се събличаш,
през образа ти променен,
аз виждам любовта как диша
във всяка клетка и във мен. ...
  658 
*
Тези сиви тополи,
облечени лошо
и безобразният дъжд.
Стъпките кални, ...
  570 
Небето, сякаш топче от стъкло,
търкулна се, пропука се и плисна.
На огледалото в студеното око,
аз виждам уморените си мисли.
Как искам да си тук и то сега! ...
  974  19 
*
Прашни пътища.
Смешни надежди.
Думи разголени.
Спомени. Нежност. ...
  1097  10 
В ненужните, разхвърляни, напрашени предмети,
се отразява твоето лице.
Камината, която още свети,
чертае сянката на двете те ръце.
Луната, спуснала се през комина, ...
  809 
*
Уморих се да живея безсърдечно,
уморих се вечер все да съм пиян.
Да се моля за усмивки и за срещи
и да плача под луната неразбран. ...
  653 
Ще те намеря, скрита в кошер с мед
и цялата покрита от пчелите.
Ще те целуна. Ще живея с теб.
И винаги за всичко ще те питам.
Ще бъда лош, понякога - добър. ...
  1005  15 
Гълъби - белите гълъби пак заговориха,
там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...
А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -
бяхме забравили с тихите гълъби времето и решетките...
И си живеехме някак си - съществувайки. ...
  816  14 
Не е ли най-детинска и невинно нежна
порочната, самозабравената плът.
Щом две вълни могъщи все се срещат -
порокът на страстта с възхода на духът.
Божествения пръст ще видите в децата. ...
  825 
Животът, като филм ни промени -
не помним даже, колко се обичахме.
Върти се лентата. Минават дни,
и всички до безкрайност си приличат.
А любовта - на филма режисьор ...
  668 
*
Харесвам всичко.Тихите ти стъпки.
Очите ти. Прегракналия глас.
Ръцете и случайните ти бръчки.
Дори и маниера, с който хвърляш фас. ...
  635 
*
Вървя към пустотата.
Без очи.
Вървя към червените петна,
идващи понякога в сънищата. ...
  539 
*
Студено. Студено навън.
И кискащ се дъжд и червено.
Смутено ме милваш и болка по
устните твои застива. ...
  672 
Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока, ...
  793 
Снегът вали. Замръзнал мрак.
Във стъпките ни сняг, сняг, сняг.
Ръцете търсят другите ръце.
Очите галят другото лице.
Бездомни птици пърхат във студа. ...
  615 
Хиляди истини в пътя измислен
търсят докосване твое.
Зная, че има те. Знаеш, че искам
ти, ти да си моя.
В тихите улици вечер се блъскат ...
  871 
Роден съм от разврат, охулен, жив оплакан
и ничий син кръстосвам ничия земя.
Покрит с любимото си наметало - мрака.
И с бликаща в душата ми отрова на змия.
А от града се носи, както всяка вечер, ...
  689 
О, мой идол, доволен ще заплюя
прекрасното ти слънчево лице.
А после с ругатни ще те охуля
и ще строша добрите ти ръце.
Ще те бода с игли, на клада ще те вържа ...
  728 
Сърцето стихваше в гърдите ми .
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...
  762 
Боже, колко е празна
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки ...
  708  14 
Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно, ...
  679 
Във очите, в походката, в тихата същност,
даже в нотките звучни на мекия алт.
Във безумно познатата весела външност,
във зениците, скрили парченца кобалт.
Във косите от лъскава, руса коприна, ...
  678  15 
Обичам те. Светът се
отразява във очите ти
и целият блести
във бяло и във светлина.
А нежността, събрана ...
  788 
Предложения
: ??:??