Jane_d
124 результатов
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата - ...
  1592  29 
Все по-остро се взират очите ми
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците, ...
  1410  31 
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
  1379  26 
Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани, ...
  2595  33 
Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей, ...
  1407  31 
Очите ти приличат на мъгли...
Дълбоко непокорни и стихийни,
изстрелващи до кърваво стрели.
Окултни, предзачатъчно различни.
Те често в непривичие... мълчат, ...
  1120  26 
По шевовете на разпуканото време
задрямали са миналите стъпки...
Завързани каиши в остро стреме,
пречупват закърнелите прегръдки.
Смълчано диша режещият вятър, ...
  1148  20 
Помниш ли ме? Или съм оттенък,
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави ...
  1211  17 
Видях те да плуваш в очите ú.
Не помнех, че смърт те наричат...
Без дъх... подкосила сълзите ú,
молитви - кинжално отсичаш.
Видях те, прегърбено-пиеща, ...
  2406  30 
Предрекох те. По-истински от вярата,
закърмена, по изгрев, от гърдите ми.
Целунал с непокорството си вятъра,
попиваш бездиханен във следите ми...
Рисувах те. Откъслечно знамение, ...
  1309  25 
Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...
  1484  29 
Рада вървеше стремително, загърната в дебелото си палто, което спираше поривите на ледения вятър. Беше кучи студ. Бързаше, защото закъсняваше за смяната си. А го чакаше... него! Да се обади... Винаги звънеше точно в началото на смяната ú... Не искаше да пропусне обаждането му и затова ускори крачка. ...
  1595  14 
Тъмнооката ми памет е нетленна...
Непокорна е и скита сред звездите.
Диря в прашни пътища, безследна
тишина, преляла в шепот на сълзите.
Лекокрилата ми песен е съдбовна, ...
  1114  24 
Скитница съм и пилея се със вятъра,
просмукал се във мокрите ми белези.
Отглеждам се номадно, пряко вярата,
че утре слепешком ще се намеря...
Загадка съм, неосъзнато предвидима, ...
  1181  22 
Обезумели нощи вият лунатично
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити ...
  1075  15 
Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...
  1136  20 
Развързах и последната си риза,
предпазвала ме диво, като броня.
Разнищих я. На късове я сгризах,
по-гола, бесовете да прогоня...
Съблякох се и тихо снех вината, ...
  1399  31 
Изплаках разноцветното мълчание
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се ...
  1279  29 
Захранена с плътта на болни ниви,
със ялов плод, покълнал от пръстта,
от калните бразди изтръгвам гриви,
с които остро връзвам си греха...
Аз все така вгорчено презимувам ...
  1057  17 
"В неделя рано билки брала"
Олга Кобилянска
Безплътен силует на чародейка,
с обрЕдност тайнствена мълви...
И в късна доба пропълзява сянка, ...
  1530  24 
Във хипнотичност древни ритуали
езически ме любят с непорочност...
И змийска кръв, изпъстрила бокали,
просъсква и разцепва безпосочност...
Сакрално е, напито от обредност, ...
  984  18 
Отрицание, пропито
с плиткодумство...
Отхапваща себичност
на каменна ръка,
по-сляпа ...
  1069  20 
Кървят в прискърбие отхапаните думи,
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят, ...
  1053  27 
Отново си се върнал! Без да те усетя,
утъпкани, пътеките ми прашно стенат.
И криволичат във заблудата нелепа,
където лепнещи преструвки ме превземат.
Безкръвно изпохапани до невъзможност ...
  1253  31 
Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...
  2364  21 
Потърсих се, където спря страхът ми,
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми, ...
  1117  28 
Съсиреци в отровено съзнание,
затлачили венозния си пулс...
Вътреутробно, давещо изгнание,
без такт отмерва болния импулс...
Остатъчни, неведоми причастия, ...
  1021  15 
Началото на края пророкувах,
посипвайки със восък пипалата,
обгърнали ме тъмно! Боледувах,
стопена до ниво на... непозната...
Там закърнелите ухания нагарчат, ...
  1164  16 
Мастилено потръпване на погледа,
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне, ...
  1261  24 
Облепяш ме с лъжите непотребни,
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата... ...
  1070  24 
Застреля ме от упор! Не с куршум,
а с думи, натежали от обида...
Да беше премълчал... и тъй на ум,
яростта да облекчиш! Аз да не видя...
Един път преглътни поне! Не знаеш, ...
  1298  35 
Угаснаха косите ми... задъхани,
в сивеещо кълбо от безприсъствие.
Откъслечни наченки в междутъканни
пространства, обладани от отсъствие...
Упадъчно загнездени стенания, ...
  1177  29 
Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето ...
  1174  25 
i2na (Инна)
и Jane_d (Деси Инджева)
Угасват тихо стъпките неизживяни
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани, ...
  1369  35 
Върлуващи във хищност чувства
ни обладават до... непоносимост.
Предричайки по линиите пусти,
безжизнени ръцете в непосилност...
Безплътно е зловещото начало, ...
  1111  33 
В съня си се завръщам в тебе,
да мога да те изживея...
И търся знаци от съдбата,
да виждам... другото не смея...
Различни нощи и места случайни, ...
  1253  35 
Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи, ...
  1070  20 
Оголените зъбери в пространството,
на необятните ми песъчливи дюни...
Забулват в непотребност постоянството,
до втръсване вгорчено помежду ни...
Тъгуващият вятър на разплатата ...
  1430  27 
Изтръгнати стенания от безтегловности,
промушват се в безжизнената паст...
Палачът не посява безусловности,
отсичайки плътта им до... несвяст.
Отритнати, безпаметни съгласия, ...
  1090  23 
Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...
  1849  27 
Предложения
: ??:??