joanna_vas
223 результатов
Задъхват се от впряга си конете,
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...
  929 
От космоса,
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...
  857 
Не заспивай тази вечер, мелничарю,
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете, ...
  901 
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
  1238 
Ела,
преди да е настъпила нощта...
Ела
със тънки пръсти непривичност
на пейката ...
  1257 
Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив, ...
  996 
Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...
  1023 
В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...
  886 
Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...
  944 
Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...
  854 
Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...
  878 
В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...
  808 
Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...
  842 
Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...
  891 
Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...
  742 
Горящи факли по стъпалата на дома,
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милост са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото ...
  848 
- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига, ...
  965 
Подай ми ръка,
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света. ...
  1002 
Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...
  741 
Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...
  783 
Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...
  727 
Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...
  722 
Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...
  900 
Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...
  795 
Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...
  828 
Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...
  776 
Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...
  791 
Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...
  841 
А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
  942 
Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
  760 
Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
  819 
Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
  887 
Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...
  797 
Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...
  994 
Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...
  1035 
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...
  1011 
Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...
  968 
Съградени форми сме в един невидим свят,
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...
  774 
Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...
  757 
Тушът на мълчанието
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване - ...
  1011 
Предложения
: ??:??