Lingerie
107 результатов
Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...
  791 
В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
  575 
Чесън баба ми не дава.
Ама - инак ма задява.
Де бре, бабо, не така!
Де го попа без брада?!
Още! Искам още! ...
  694 
Смислово безмислено упорство,
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени, ...
  603 
Подариха ми петел -
за моя кокошкарник.
Страстен изкусител.
През всеки трети вторник.
-Ха, със здраве да го ползваш, комшо, ...
  1336 
Вървя, обърнат с гръб напред,
с лице към вятъра,
с ръце... обгърнати от другата страна,
и със сърце..., приспано,
от страстите наивни, ...
  867 
Ветрове във висини и огнени армади,
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч ...
  753 
Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...
  716 
Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена, ...
  639 
Оставям те да досънуваш сънищата мои,
върху мечтите ти с отпусната глава,
прощавам чувствата ни с морския прибой.
Не ще посрещнеш утрото със моите очи,
отвеждам ги далеч, за да любуват други. ...
  932  13 
Утрото не е това, което беше - (всъщност будя се във тъмнина)
бодеше във ушите тази песен. (и мълчанието също е жестоко)
Есен, долетяла в цветна пролет, (тук са зимните окапали листа)
полета безкрил е най-доброто. (от вятъра повдигнати високо)
Горещата ми сянка танцува, (тъжен съм в безсилието) ...
  660 
Нежна смърт за всичките сълзи,
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки. ...
  600 
(Неразбираемо)
Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,
поспри, не остарявай, спомените си оставяй.
Просто отминавай, везните не накланяй,
приспи луната, сънувайки, не се прекланяй. ...
  706 
Заспиват тротоарите във стъпките любовни,
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно, ...
  597 
Маслена картина, рисувана в зори
с горчиво-огнените пръсти на кошута,
подплашена от сухите върби.
(кошутата)
Събира в себе си прозрачна радост, ...
  656 
Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер, ...
  623 
Спускаш се по търсещите пътища,
със парещия залез на очите.
Откриваш непознати сънища,
които пълни са с градини от мечти.
Поспри се в миг, щом зърнеш любовта, ...
  611 
Човек от улицата, безпризорен,
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена ...
  663 
Сянката си вграждах в изляти бетонни колони.
В тях скривах и душата си понякога. Защо ли?
Нейде в стомните, да се надвиква със мълчанието,
и да лъже истината, след признанието.
Онова, що не би отронило сълза дори, ...
  593 
Баба Марта Мартуша
Малък Сечко не слуша.
На вратата почука
весела и засмяна,
във пъстроцветна премяна. ...
  671 
Коленичих пред иконата на Богородица, със сплетени пръсти.
Думите излизат от сърцето ми истински, с помощта им се кръстя.
Днес е неделя, заставам пред теб,
бях ангел крилат, а станах... човек,
затуй грешките техни не бяха ми чужди ...
  595 
„посветено на двете ми даскалки :P”
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет. ...
  1002 
Генетично е заложено коварството
в утробата на моята съдба.
Немощни кървящи ангели разплаквам
там, дори на край света.
Всяка болка е любима, ...
  782 
„Който вкарва дявола в ада, той на Бога угажда." – поговорка
Братове
Дяволе, ти, биле омайно,
Демоне, сине, пълен си с тайни.
Ангелът, брат ти, пирува във ада, ...
  750 
Окото ти не вижда моята зеница,
слепец не би ти завидял.
Душата е бездомната мръсница.
От другите разбрах, че някой ти продал
думи не разбрани, втора упореба, ...
  671 
Да биде блажена светлотата,
пред ангел, опрощаващ твойта грехота.
Нежели да оправдаваш пред мен
сиромашка си душа – от гонЕне.
Многодумно оброг – не давай Богу, ...
  602 
Тръгнал съм на гости в отвъдното.
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята. ...
  691 
Аз съм пътят - труден и вечен,
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа, ...
  765  14 
Дядо Пенко е от Банско.
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
  965 
Не че не искам - просто не мога,
ръцете ти стискам почти със тревога.
Отблъсквам те странно, дори непонятно,
тъй като другите са добри. Вероятно!
Няма да съдя, че сам съм оставен. ...
  744 
Прегръщам със целувка – с усмивката убивам,
неволно правя го със тъмните лъчи.
Със копие от дявола душата си пробивам,
а тя усмихва ми се и мълчи, мълчи.
Изпратих я сама в пустинята ...
  1393 
Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата ...
  634 
Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...
  650 
Не казвам сбогом, а просто си отивам.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо ...
  723 
„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...
  1036 
***
Не поглеждай нежно в небесата
и не вярвай - аз не съм до теб.
Не бленувай цветната прегръдка на дъгата -
превръщам се във спомен блед. ...
  1169 
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана, ...
  678 
Какво ли се променя,
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли ...
  777 
Аз си имам жабче,
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората, ...
  775 
След улици от калдъръм
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя ...
  895 
Предложения
: ??:??