Незабравима
243 результатов
  3332  33 
  1777  17 
  3516  15 
  2631  15 
  3140  21 
  2262  24 
  1560  13 
Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”, ...
  1955  36 
  1123  22 
  1075 
Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
  1588  36 
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
  2123  37 
Пресъхнаха сълзите, а пък жаждата,
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
  1665  34 
Тук забравих за моето детство -
като малко изхвърлено камъче,
по брега с водорасли извезан,
се изгуби сред спомени пясъчни.
Тук удавих и своята вяра - ...
  1435  32 
...
Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
  1398  34 
По дяволите исках да те пратя...
Отново се завърна... като бедствие.
И мигове крадях, за да те любя,
(три пъти си вмених, да са последните).
Така пожалих... мойте светове, ...
  1313  30 
Звездите падат като зрели круши
над къщите, приличащи на гъби.
Безбройни калдъръмени пътеки,
сглобили са градчето като пъзел.
Върхарите, удавени в небето, ...
  1825  37 
...
"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите ...
  1158  32 
История, приключила с "The end".
Безбройни стихоплетства - "..." години.
Today, tomorrow... глупав словоред.
А аз и ти... бледнеещи от взиране.
E-mail-и, пренаписани слова, ...
  1329  31 
Сърцето му се сви като пестник,
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
  1724  39 
Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки, ...
  5118  16  58 
Не бях за теб, а ти съвсем... за други.
Плесниците ти в мен преобладаваха.
Една за днес, за утре - още много...
а белезите... нивга не залязваха.
Не бях една, но смело се прокрадвах ...
  2129  25 
  1563  16 
"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява. ...
  1396  24 
Отвлякоха съня ми... в самотата си,
дълбаеха ме с кривите си пръсти.
И ронеха частици от душата ми,
крещяха ме със думите си низки.
Изпиваха ме... като младо вино ...
  1769  52 
Ще поспра на ръба на съня ти.
После бавно от теб ще си тръгна.
(Много давах, сега ще изпрося)
малко вяра и смисъл... да бъда.
Не потърсих поредната прошка. ...
  1053  27 
Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка. ...
  1159  26 
Във залеза разсеяно изхвърлих
последните светулки от очите си.
Умиране... последвано от утро,
изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.
Пробудих се от нежното докосване, ...
  1516  35 
Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...
  1769  49 
  1932  28 
В полите на онази планина,
която във очите ми се пъстри,
родих една безкрайна синева,
полята залюляха се на пръсти.
Дърветата замлъкнаха за миг, ...
  1154  27 
Имам вкус на отминало време,
изрисувало спомен в очите ми.
Всяка болка превръщам в измислица
и я сплитам със нежност... в косите си.
Имам дъх на сълзящи кокичета, ...
  1565  31 
Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...
  1260  20 
Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие, ...
  1239  22 
Не ме разбра... и аз не те разбрах.
Раздялата не беше многословна.
За нас горяха хиляди слънца,
които днес умираха... виновно.
Денят се влюби... в късната Луна, ...
  1435  41 
Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат... ...
  1437  42 
Косите ти отрязaха, приятелко,
защото им напомнят свободата.
Какво поиска? Само шепа щастие.
Какво получи? Болка... непозната.
Със камъни замеряха душата ти, ...
  1683  39 
Свещта е последна, припалвах я с времето,
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата, ...
  1667  35 
Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата, ...
  1417  29 
Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...
  1877  42 
Предложения
: ??:??