pastirkanaswetulki
892 результатов
Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...
  868  10  23 
Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
  396  20 
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...
  431  11  32 
Продавал шаяк и гайтани
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията ...
  939  18 
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...
  405  18 
Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...
  1300  11  33 
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
  1153  23 
Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска ...
  901  17 
Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...
  1287  16 
Бележките за парно и за ток
старицата забождаше на гвоздей.
Домът ѝ беше по-студен от смок,
а думите замръзваха на гроздове.
Заспиваше на стария дюшек, ...
  667  26 
Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Сивият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях ...
  405  17 
Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...
  412  18 
Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...
  403  13  24 
Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
  396  23 
Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...
  1203  13  25 
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...
  1033  23 
Не упреквай Живота,
в пътя всичко се случва,
а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.
Нестабилната кота
на промени те учи – ...
  1407  47 
С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...
  1145  29 
"Над Бъкингамския дворец и Уиндзорския
замък се появи двойна дъга, точно по времето,
когато беше съобщено за кончината на кралицата."
Коментар от британски медии
Нейно величество чакаше тази дъга. ...
  2378 
В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян, ...
  532  33 
Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...
  1129  11  55 
Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж -
инструктор! Искал да ме скъса... Мене?
Облякох си безсрамната пола ...
  734  27 
Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...
  1684  29 
Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...
  844  16  25 
С колата на детска градина
заведе ме татко веднъж.
Очите му също са сини,
а аз съм по-малкият мъж.
Там плачеше дребният Росен, ...
  607  20 
На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...
  627  25 
Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...
  1953  44 
Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...
  1353  32 
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
  388  10 
Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...
  1457  20 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1208  27 
Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...
  970  19 
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...
  1017  11  42 
На кон едва ли мога да се метна,
висок е, аз съм ниска като Санчо.
И стъпката ми хич не е балетна.
С магарето ще стигна твойто ранчо.
Чорапи пак различни съм обула, ...
  823  11  21 
На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
  591  17 
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
  519  12 
Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки, ...
  436  12 
Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
  660  17 
Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...
  531  23 
Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
  379 
Предложения
: ??:??