Patrizzia
2 283 результатов
Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
963
11
12
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
296
6
11
В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
660
4
6
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
255
3
5
Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...
229
4
4
Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
352
7
10
По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
309
11
10
На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
232
2
3
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
515
4
3
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
306
3
2
Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...
273
4
5
Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
549
5
4
Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...
243
5
5
Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...
256
6
5
Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
201
4
10
И бълва телевизорът отрано,
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
611
5
7
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
643
6
13
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
240
6
4
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
267
11
8
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...
763
7
15
Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
203
3
4
Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
843
4
11
Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
249
2
3
Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
589
2
9
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
448
2
3
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
614
4
6
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
381
2
6
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
707
4
12
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
638
4
9
Аз мислех си, че сте щастлива,
когато в гаснещия ден
вървяхте толкоз горделива
и не погледнахте към мен.
Аз мислех си, че сте щастлива ...
когато в гаснещия ден
вървяхте толкоз горделива
и не погледнахте към мен.
Аз мислех си, че сте щастлива ...
717
2
5
Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
717
3
4
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
307
7
8
Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
214
2
3
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
491
3
3
По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
214
1
5
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
722
2
5
Помощник имам аз чевръст,
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...
625
2
3
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
294
2
6
Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
798
10
17
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
764
6
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
