Patrizzia
2 237 результатов
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
  224 
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
  247 
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
  701 
В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
  642 
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
  272  11 
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
  348 
Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
  260  10 
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
  728  13 
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
  340 
От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
  289  10  12 
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
  307 
Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
  213 
***
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
  193 
Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
  190 
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
  259 
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
  232 
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
  201 
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
  299 
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
  170 
Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
  233 
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
  250  10 
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
  685 
Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
  425  10  16 
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
  739  14  12 
Стискаш зъби и носиш си кръста, от други скования,
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
  234 
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
  338  13 
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
  311  10 
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
  277 
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
  265 
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
  250  10 
Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
  749 
Той може само да се измълчи,
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
  210  11 
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
  607 
Седя си и мечтая си за лято,
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
  326  18 
Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
  340  19 
Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
  630 
Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
  221 
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
  325 
Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...
  252  10 
Утроба ли отровена роди,
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...
  277 
Предложения
: ??:??