slava82
207 результатов
На Дамян Дамянов
Поете, защо от света си отиде?
Със твоята смърт нещо скърши се в мен.
Чета, препрочитам пак
твоите книги, ...
  669 
На Петя Дубарова
Най-синьото вълшебство, ето -
долитна в Синия Бургас,
за своя град и за морето
то пееше със чуден глас. ...
  499 
На Васил Байчев от гр. Исперих -
моят първи учител по поезия
Учителю добър, любим и уважаван
от твоите съграждани и ученици,
ний помним твоя почерк равен, ...
  628 
В памет на Любен
Между четири голи и страшни стени
ме притиска, гнети самотата.
Над леглото ми твоята снимка стои
неизменна - до болка позната. ...
  517 
Край моето родно селце
се белеят баири.
По тях съм играла и тичала боса.
По тях е преминало моето детство
безгрижно. ...
  524 
В памет на баща ми
Със теб се обичахме много,
ти беше
най-добрият баща!
Сестра ми съдеше по-строго, ...
  722 
В памет на майка ми
Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце. ...
  1981  10 
На Любомир и Илко
По стената знаци разни
внукът ми с молив изписал.
Да ги разчета напразно
все се мъча. Той ги писал, ...
  577 
На внучката ми Десислава
Ти ме питаш, моя малка Деси:
- Кажи, какво животът представлява?
Ще отговоря аз на твойте интереси,
тъй както на дете се обяснява... ...
  524 
На внука ми Ангел
Бъди, ти, мой мъничък,
винаги светъл.
Бъди все усмихнат, лъчист, озарен...
И всички ще казват - ...
  479 
На дъщеря ми Лилия
Започнах да разтребвам днес тавана,
намерих спяща кукла стара.
И някак тъжно изведнъж
ми стана ...
  380 
На сина ми Николай
Сине мой, ти знаеш ли, когато
на птиченцата порастат крилата
и тръгнат
със политналото ято, ...
  906 
Вземам отдавнашна снимка на мама,
(правил я някога стар фотограф).
Гледам я с обич безкрайно голяма,
сякаш е някакъв скъп автограф.
Тя през годините идва при мене, ...
  527 
Благодаря ти, мамо, че си ме родила!
За грижите, за многото безсънни нощи!
Сега безпомощна, на мене даваш сила
и ме съветваш, и ме вдъхновяваш още!
И чакаш, като майката на Дебелянов, ...
  939 
Колелото на живота върнах мислено назад.
Ужасих се! Мили Боже, туй да си ми дал
не може, аз ли бях във този ад?!
Хей, живот немилостив,
мен ли разпна на Голгота? ...
  507 
Помни, каквото и да става,
животът просто продължава.
А ти недей се лесно
дава -
бори се, както подобава. ...
  440 
Душата ми е струна нежна,
от обич затрептяла.
Дори сега - във зима снежна,
изопната е цяла.
Душата ми е птица волна, ...
  1031 
Толкова горчилки животът ми поднесе -
снагата ми приведе,
лицето набразди...
И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -
усмивката красива, ...
  438 
Къщата ни бе гнездо на птици -
пълнеше се с весел глъч и песни,
беше топла скромната ни стряха,
бяхме млади, дните бяха лесни...
Литнаха годините-орлици, ...
  415 
Ти може би си смелият кормчия,
но аз компас съм в твоя параход.
Ти водиш го през буря и стихия,
но той и с мен сверява своя ход.
Ти може би морето си безумно, ...
  586 
Родени сме във бедност, в нищета растяхме,
ала кипяхме от енергия и младост.
Животът беше труден, ний с весла гребяхме
и порехме вълните в безгрижие и радост.
Годините текат - не знаехме умора ...
  578 
Животът ми върви през неспокойни
дни и нощи.
Поднася ми не радости,
а болка, изнемога...
Ще може ли сърцето ми ...
  415 
Мили Боже, как съм изтърпяла
толкоз болка, грубост, изневяра...
Как ли всичко туй
съм преживяла,
дето ми го дава с пълна мяра?!! ...
  439 
Как нажален ме гледа моят внук
и пита кой ме е разплакал.
"Кажи ми, бабо, кой е идвал тук
или навън те е причакал?"...
Мой мъничък, какво ще сториш ти, ...
  491 
Грубички бяха те - мойте ръце,
нямаше пръстени златни
по тях.
Свито, тревожно бе мойто сърце,
често забравях какво значи смях. ...
  485 
"В стихове как да въздишам,
проза грозна по света.
Как да пиша, как да пиша,
като трябва да крещя?"
Дамян Дамянов ...
  504 
Съдба безчовечна, жестока,
защо ми прекърши
крилата?
Мечтах да летя нависоко,
а пъпля едва по земята. ...
  491 
Недей да мислиш, че при мен е тихо,
безметежно.
И в мен кръстосват шпаги бури, ветрове...
Понякога изгубена се чувствам
безнадеждно. ...
  415 
Понякога, сърце, забравям,
че с ритъм нарушен
туптиш.
Но щом разчопля стари рани,
усещам просто ...
  471 
Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!
Днес се разделям
завинаги с теб, може би.
В чуждия град ще очаквам аз вече добро -
сред непознати, ...
  466 
"Моля те, дай ми сто лева на заем."
Ето, разбира се, щерко любима.
Но не на заем ги, миличка,
давам,
а ме спохождай в най-дългата зима, ...
  609 
Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук. ...
  563 
Сърцето ми - животрептяща антена,
улавя световните болки и скърби.
То бди денонощно - на стража несменна,
щом някъде стенат, облива се в кърви.
Щом някъде стрелят по малки дечица, ...
  446 
В парка отсреща - две стройни тополи,
сякаш в небето антени
заболи.
Вятър ги люшне
и те затанцуват, ...
  580 
Човекът не живее само с вещи,
колкото и ценни да са те,
а нужни му са две ръце
горещи
и едно чувствително сърце. ...
  1046 
Една врата, затръшната със трясък,
не се отваря после
с чук дори.
Напомня в буря нощна птичи крясък,
едно крило - ...
  463 
Сънувах страшен сън:
Души ме нещо тежко.
А пред вратата - вън
море, море човешко.
Зова с неистов глас, ...
  475 
Навред съм като чужда.
Да, аз съм просякиня!
Във самота, във нужда,
зова за милостиня.
От близки и далечни ...
  554 
В лудешка надпревара със века,
забравихме неща обикновени:
да поздравим,
да подадем ръка,
да бъдем искрени и откровени. ...
  470 
Кога си на съдбовен кръстопът и
ще трябва да избираш, да решиш,
да тръгнеш
по най-правилния път, ти
послушай разума, да не сгрешиш. ...
  482 
Предложения
: ??:??