tsveti4ka
198 результатов
Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...
776
8
Потайно
От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла. ...
От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла. ...
525
3
Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...
489
3
... предостойна за намразване...
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване. ...
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване. ...
436
2
B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...
1291
5
Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...
621
2
През миналото
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен. ...
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен. ...
582
2
И гледам как светът ми се повтаря...
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние! ...
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние! ...
484
3
Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...
420
2
Ултиматум
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...
501
3
Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят. ...
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят. ...
750
3
Bсички белези отвориха се в мен
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен. ...
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен. ...
835
5
A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...
609
3
*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра! ...
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра! ...
1390
6
Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...
1322
4
....
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи. ...
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи. ...
488
Стомахът свит е, от недоумение.
И косите ми от прах сега горят.
Към смелите ръце на светлината!
До деня, когато болките умрат!
Краката ми докосват само нищото. ...
И косите ми от прах сега горят.
Към смелите ръце на светлината!
До деня, когато болките умрат!
Краката ми докосват само нищото. ...
584
2
И преследвам тихото вълшебство
на огрените от слънцето сълзи.
С тях се изпарява всяко детство
в свят на най-безжалостни лъжи.
Аз знам, че и светулките тъгуват... ...
на огрените от слънцето сълзи.
С тях се изпарява всяко детство
в свят на най-безжалостни лъжи.
Аз знам, че и светулките тъгуват... ...
540
И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...
403
Приказно ухание се рее
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...
548
2
Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...
549
Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени. ...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени. ...
1370
3
На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...
455
1
Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...
483
3
Понякога над мъхове и гъби аз летя,
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...
394
Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
413
Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
480
1
4
Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...
377
Казват, всичко се забравя,
ала спомените не гладуват.
Те се хранят, пък аз чакам
те да спрат да съществуват.
Замръзват принципите вече. ...
ала спомените не гладуват.
Те се хранят, пък аз чакам
те да спрат да съществуват.
Замръзват принципите вече. ...
592
1
Изглежда не това съм аз.
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта. ...
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта. ...
589
Моля те, ела ме довърши.
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли. ...
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли. ...
673
2
Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
469
Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...
577
Опитвам да преглътна
болката сама.
Но умирам бавно
с всеки следващ ден.
След дълъг плач ...
болката сама.
Но умирам бавно
с всеки следващ ден.
След дълъг плач ...
502
Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...
658
Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада. ...
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада. ...
476
Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания. ...
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания. ...
487
2
Приличам на себе си – бяло платно.
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм, ...
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм, ...
514
2
*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...
454
Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си. ...
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си. ...
541
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
