velikataniki
211 результатов
Поля от слънчогледи.
Високи, стройни
слънчогледи.
И всички все с главички
изкривени, гледат ...
  1000 
„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...
  1927  20 
Без теб ще прелеят от пяна всички морета.
Ще плъзнат червеи в ума ми, неродени пеперуди.
Какавидите ще се задушат в утробата проклета
на мухлясалите позеленели пашкули.
Без теб ще помръкне в ненавист небето. ...
  751  13 
Средата на нощта настъпи.
Брутално, толкова брутално
в гората сред дървета гъсти,
глутница животни, кръвожадни.
Очите им светят - фосфорни бисери. ...
  567 
Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали! ...
  844  16 
За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето. ...
  776  13 
Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...
  857  29 
Аз помня онзи ден...
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...
  727  13 
Една сълза...
се стича по лицето…
Само една…
Огромна като океана…
Една звезда за тебе падна… ...
  821  14 
Черно-бели преливащи се квадрати.
Мраморни фигури подредени.
От едната страна са черни.
От другата кристално бели.
Започва люта битка за победа. ...
  1663 
На В.
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича, ...
  931  17 
Толкова далече...
отколкото някога сме били...
аз и ти... отнесени
от...
пясъчния часовник на времето. ...
  994  14 
Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже... ...
  735 
Къде се дяна, мъко моя?
Така е празно, пусто е без тебе.
Изписах ли те цялата до края?
Ела си, не остана време...
Страшно е без тебе, мъко... ...
  1110  24 
Не подминавай щастие, заклевам те.
Огледай се пред мен във огледалото.
Покривай раните, очите, мъките.
Не се вглъбявай, щастие, във себе си.
Прегръщай ме и във трагичното, ...
  934  15 
По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета. ...
  566 
Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не, ...
  910  11 
Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...
  702 
Босонога по врящата жарава...
Ледовете ти дойдох да разтопя...
Пийни, не се мъчи от моята отвара,
целебно биле са сълзите ми... сега.
Отпий от устните ми таз отрова... ...
  634 
Къде съм!?
...................
Подземна морга!?
С отворени уста, побелял... викам.
Изцъклени очи... марш на гарга, ...
  1071  20 
На Пламен
Ръце от окови прегръщат душата...
и няма минута от стария ден - покой и наслада.
С какво ме замеря тълпата...
бебета мъртви от нова зараза... ...
  686  11 
Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...
  825  15 
Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...
  716  11 
Ще ме познаеш по очите насълзени,
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни ...
  600 
Вече векове наред те държа,
защото превърнах дните в години.
И навярно съм искала петстотин лета
да се върна назад и обратно премина.
Вече толкова стара съм аз, ...
  1498  10 
Безброй листа побират
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там, ...
  663 
Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
  775 
Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто, ...
  678 
Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...
  748 
Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...
  924 
Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...
  803  11 
Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато ...
  609 
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне ...
  1676 
Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...
  781 
Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...
  745  10 
„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.
Замразени под ядлива форма – ...
  708 
на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете. ...
  1961 
Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...
  945 
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
  1015 
Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
  783  12 
Предложения
: ??:??