voda
582 результатов
Дон Кихот не е умрял.
Той е жив у теб и в мене.
Пази своя земен дял,
чака новото си време.
Пак ще има ветрове. ...
  1170  30 
Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета, ...
  1089  30 
Аз съм влюбено момиче.
Ти ме гледаш и мълчиш.
Научи ме да обичам -
с устни, с пръсти и с очи...
Да съм вятърът в полята. ...
  1332  33 
Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена, ...
  1156  32 
ДРУГАТА
Тя е толкова хубава, Господи, толкова трепетна!
Павлина Гатева
Надарил си я, Господи, с хубост –
всичко в нея сияе. ...
  1454  28 
Умирах за очите ти,
но друга гледаш днес.
Ръцете ти, косите ти
пак Тя ми ги отне.
Но идва вечерта и ето – ...
  1209  45 
Не си светец,
дори не си отшелник.
Жени са минали през твоя свят.
И всяка е оставила свой белег
в сърцето ти – без свян. ...
  1883  42 
Преди раздялата да обявим,
у нас отдавна всичко е изстинало.
Превърнал се е огънят на дим,
не може вече до небе да стигне.
Не може в облак да се претвори, ...
  2042  59 
Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат. ...
  1404  32 
Ти вечно ще бъдеш, Поете,
белязан със тежка съдба –
да носиш искра във сърцето,
да вдигаш света на борба.
През дните минаваш самотен, ...
  2581  44 
Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;
защото нещо все не ми достига – ...
  1162  18 
Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...
  1128  33 
Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...
  1104  16 
Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...
  1007  23 
Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...
  1010  21 
С един замах света ми преобърна,
изпълни го със хубави неща.
А после хукна. Чаках да се върнеш
и всичко да простя си обещах.
Но чувствам как изстивам като лава. ...
  1052  28 
Дървото
Не знаеше, че някой ден
светкавица ще го запали;
че всяко нещо е с предел
и дръзките най-първи падат. ...
  1583  42 
Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...
  1345  36 
Срещнаха се две рекички
и решиха на шега
да се хванат за ръчички –
станаха една река.
Сто поточета игриви ...
  2711  34 
И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...
  3111  25 
Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...
  3393  29 
"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...
  1216  25 
Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...
  1221  42 
Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...
  1627  37 
Мълчах. И скривах надълбоко
обидата и моя яд,
но в мене се натрупа болка
и тъмни мисли ми тежат.
И може някак неочаквано ...
  1597  36 
Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...
  1148  20 
Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...
  1146  34 
(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна. ...
  1432  29 
Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...
  1058  32 
Когато търсиш думите за мен,
преди да ми ги кажеш,
аз ги чувам.
Те идват
като шепот вдъхновен. ...
  1345  32 
Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...
  1213  38 
За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...
  1315  47 
Колко автори различни
в този сайт се срещат!
Някои мъдруват, мислят -
вечно поучават.
Все помагат, все се вричат, ...
  2567  44 
Дори когато в шепа ме държиш,
ти пак си с векове далеч от мене,
че видима студенина кръжи
в зениците ти празни и студени.
Но тръгна ли си, знам, че ще ме спреш – ...
  1088  22 
Гръм!
И срути се небето.
Смеси облаци с вода.
Яростно реве морето.
Като звяр ...
  2792  18 
Светът край мене се руши,
но аз не искам да умирам.
Запуших двете си уши
и тази новина кремирах.
Отключих моята врата. ...
  1022  20 
Наричаш този свят враждебен,
а хората – навъсени и зли.
От тъмни чувства винаги обсебен,
ти няма никога да си щастлив.
А има толкова неща чудесни, ...
  1222  20 
Re – "Проклех те девет пъти", В. Димитров
***
Проклех те – девет пъти да се влюбиш
и пак да скиташ недолюбен, сам.
По мене ум и разум да изгубиш. ...
  1104  17 
Преглъщам болката на малки късчета –
(не искам да узнаеш колко страдам).
Но тя расте и бавно ме разкъсва.
Невидими са вътрешните рани.
Изглеждам светла, даже се усмихвам. ...
  1086  23 
Помислих, че се връщаш зарад мен.
Затичах се, дори ръце протегнах.
А ти, случаен облак в летен ден,
дъждец поръси и на път потегли.
Очи отвърнах – да не гледам как, ...
  1200  27 
Предложения
: ??:??