yotovava
2 640 результатов
ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...
  392  12 
  786  10 
  437 
ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци. ...
  1054  19 
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
  240 
НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
  324 
  825 
МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът. ...
  933  16 
КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм. ...
  462 
  544 
  712 
Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...
  776 
ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...
  533  11 
ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко, ...
  275 
Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...
  344 
ТРЕТОТО СТЪПАЛО НАГОРЕ
По различни пътеки вървяхме,
(Май сме пили мълчана вода.)
Буря сбра ни на сухо под стряха –
надалеч от шума и града. ...
  258 
Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
  1048 
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...
  607 
  550 
На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...
  1160  10  27 
САМО ЦВЯТ И СВЕТЛИНА
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска. ...
  404 
  804  15 
РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...
  458  15 
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
  289 
  449 
РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан. ...
  415 
АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът. ...
  324 
ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
  281  15 
ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...
  231 
НЕПИСАН ПСАЛМ
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...
  260  12 
КРОЙКА ЗА НЕБЕСНА РИЗА
Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка. ...
  248  14 
  737  14 
  455 
  710 
  695 
  702 
  393 
СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм. ...
  288  16 
  996  11 
  1043 
Предложения
: ??:??