yotovava
2 656 результатов
Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...
1355
7
В памуковите мои ниви пусто е –
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
449
1
3
По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
1238
4
15
Защо да вярвам още на лъжците,
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече ...
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече ...
475
6
1020
7
Мръсно време – на кал и лъжа.
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...
1813
1
11
Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...
480
7
2177
2
13
703
1
1105
9
1260
9
785
10
Не разбрах как по пътя променят посоката думите,
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази ...
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази ...
719
2
8
Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
546
1
6
992
1
7
807
1
9
1493
1
10
975
1
6
Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
591
4
730
1
4
Със зората пристигнал, край порта и покрив порутен
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
765
1
13
1109
3
707
1
6
1179
1
8
В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
832
12
Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
920
2
16
От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
587
3
Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
509
2
838
2
1197
2
599
3
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
711
1
9
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
591
2
942
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
507
4
Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
569
6
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
674
10
1227
3
1148
3
Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
933
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
