АЗ ПЛАЩАМ

5 сент. 2007 г., 11:10

Поэзия

938 0 3

АЗ ПЛАЩАМ!

Ето, къщата пада над мене.

Стените ме свиват и стягат.

Душата е истинско бреме,

когато на нея залагат.

Таванът небесен без песен избива

на плач и на вой, и на срам.

И нещо във мене пропада и срива

на детството светлия храм.

Бутилки и булки - димящи цигари

спасяват ме, страшно и сластно.

Но щом изтрезнеят зениците стари,

в душата ми става пак тясно.

Върни се, природо, със старите рани,

крилата ми бели подай!

Тежът ми копита и календари.

След мен само кучето лай...

Къде сте, сърцати приятели стари,

кажете ми колко дължа?

За тези приятелства, мили ми братко,

подай за монети ръка.

Аз всичко си плащам и всичко ще върна.

Аз знам за разплатата, знам!

Подай за последно ръката си тъмна -

душата си черна да дам.

Над мен вече пада със пукот тавана

и рухва домът ми прастар -

ще зейне на двора, открит като рана,

по-светъл, по-страшен от храм.

тюркоаз (Мариола Томова)

2007-09-06T09:35:21+03:00

Много отрезвителна истина!На някои може и да не хареса
тази истина.Поздрави за хубавия стих!!!
Довереница (Дочка Василева)

2007-09-05T21:24:20+03:00

"Но щом изтрезнеят зениците стари,

в душата ми става пак тясно."
Прекрасно си го написала!!!Замисли ме!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-05T12:21:03+03:00

Боже, каква красота !Истински , образен стих, невероятно усещане като четеш! последният стих е просто гениален, страхотно удоволствие беше да прочета това. С обич.