5 sept 2007, 11:10

АЗ ПЛАЩАМ 

  Poesía
939 0 3
 

       АЗ ПЛАЩАМ!



Ето, къщата пада над мене.

Стените ме свиват и стягат.

Душата е истинско бреме,

когато на нея залагат.



Таванът небесен без песен избива

на плач и на вой, и на срам.

И нещо във мене пропада и срива

на детството светлия храм.



Бутилки и булки - димящи цигари

спасяват ме, страшно и сластно.

Но щом изтрезнеят зениците стари,

в душата ми става пак тясно.



Върни се, природо, със старите рани,

крилата ми бели подай!

Тежът ми копита и календари.

След мен само кучето лай...



Къде сте, сърцати приятели стари,

кажете ми колко дължа?

За тези приятелства, мили ми братко,

подай за монети ръка.



Аз всичко си плащам и всичко ще върна.

Аз знам за разплатата, знам!

Подай за последно ръката си тъмна -

душата си черна да дам.



Над мен вече пада със пукот тавана

и рухва домът ми прастар -

ще  зейне на двора, открит като рана,

по-светъл, по-страшен от храм.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много отрезвителна истина!На някои може и да не хареса
    тази истина.Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Но щом изтрезнеят зениците стари,

    в душата ми става пак тясно."
    Прекрасно си го написала!!!Замисли ме!


  • Боже, каква красота !Истински , образен стих, невероятно усещане като четеш! последният стих е просто гениален, страхотно удоволствие беше да прочета това. С обич.
Propuestas
: ??:??