АЗ ПЛАЩАМ!
Ето, къщата пада над мене.
Стените ме свиват и стягат.
Душата е истинско бреме,
когато на нея залагат.
Таванът небесен без песен избива
на плач и на вой, и на срам.
И нещо във мене пропада и срива
на детството светлия храм.
Бутилки и булки - димящи цигари
спасяват ме, страшно и сластно.
Но щом изтрезнеят зениците стари, ...