30 мар. 2010 г., 19:32

* * * 

  Поэзия
491 0 1

* * *

 

Цяла нощ

буйстваха

ненаситните ветрове…

Блъскаха

и разпъваха

сетивата ми голи...

Не укротиха смисъла.

Болното му присъствие

влудяваше тишината –

жадна за думите,

дълго очаквани,

но…

недочакани…

Умъдряла,

същността

се протегна

и строши клетката

на словесните капани…

Утрото простена –

ревниво.

Липсваше му

песента на щурците.

 

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Случиха ми се разни неща...Без малко да загубя светлината... След две операции се завърнах...
    Весели празници!
Предложения
: ??:??