* * *

30.03.2010 г., 19:32 ч.

Поезия

485 0 1

* * *

Цяла нощ

буйстваха

ненаситните ветрове…

Блъскаха

и разпъваха

сетивата ми голи...

Не укротиха смисъла.

Болното му присъствие

влудяваше тишината –

жадна за думите,

дълго очаквани,

но…

недочакани…

Умъдряла,

същността

се протегна

и строши клетката

на словесните капани…

Утрото простена –

ревниво.

Липсваше му

песента на щурците.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.