* * *

30 mar 2010, 19:32

Poesía

490 0 1

* * *

Цяла нощ

буйстваха

ненаситните ветрове…

Блъскаха

и разпъваха

сетивата ми голи...

Не укротиха смисъла.

Болното му присъствие

влудяваше тишината –

жадна за думите,

дълго очаквани,

но…

недочакани…

Умъдряла,

същността

се протегна

и строши клетката

на словесните капани…

Утрото простена –

ревниво.

Липсваше му

песента на щурците.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.