Обичта, като цветя - букет,

стаите навред краси.

Скромничкият ъгъл е зает

от цвят де шари, ала не мърси.

Гледаш и не ти омръзва,

краси те вътрешно, краси и вън.

Ала всяко цвете увяхва и замръзва

и този ден настъпва като страшен сън.

Увяхваш, мъчиш се и ти,

липсва топлина, добро, красиво.

Пък след седмица я пак те сполети

дар букет, но с цветенце едно фалшиво.

Обичта, заедно с цветята, ще увехне, да,

но уловка има тук голяма.

Навярно тази обич вече е съдба,

макар и с китка само, тя живее и пленява.

Китка скромна е, една едничка,

де обичта задържа - не умира.

И дори фалшива и самичка,

обич водопад от тебе кара да извира.