10.03.2015 г., 21:57 ч.

Една едничка 

  Поезия » Друга
659 0 0

Обичта, като цветя - букет,

стаите навред краси.

Скромничкият ъгъл е зает

от цвят де шари, ала не мърси.

 

Гледаш и не ти омръзва,

краси те вътрешно, краси и вън.

Ала всяко цвете увяхва и замръзва

и този ден настъпва като страшен сън.

 

Увяхваш, мъчиш се и ти,

липсва топлина, добро, красиво.

Пък след седмица я пак те сполети

дар букет, но с цветенце едно фалшиво.

 

Обичта, заедно с цветята, ще увехне, да,

но уловка има тук голяма.

Навярно тази обич вече е съдба,

макар и с китка само, тя живее и пленява.

 

Китка скромна е, една едничка,

де обичта задържа - не умира.

И дори фалшива и самичка,

обич водопад от тебе кара да извира.

© Връзки за обувки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??