25 июн. 2024 г., 20:56

Еньовденска жарава 

  Поэзия
5.0 / 1
345 1 1
Водата стене, извор ме привлича.
Звездите слезли са в родните поля.
Мантия роса билките облича.
Слънцето подклажда жарава сега.
С китка здравец косата ще закича.
Здравето - пчеличка в тебе да жужи.
Пречистващо водата в капки срича,
дано самодива някъде мълчи.
Ще стана сянка, рижава, лисича.
Ще ме погълне днес Еньовския ден.
Ютия като чук гореш се свлича.
На билките този ден е отреден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Все права защищены

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...
  379 
Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »