8 мар. 2014 г., 10:49

Изпят 

  Поэзия » Другая
401 0 0

Безброй ята проводих,

на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
 

Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене
някой лесно би познал
 

под вехтите ми дрипи.
Другарка ми е тишината.
Тротоарите - постеля.
 

Дали живях достойно?
От душата си раздавах
щедро с шепи бели


- без дъх, безкрай.
И пак с перо гравирах
болката в тристишия.


Нима поисках много?
Да оставя своя знак.
Да позная свойта ниша.


Да се върнат вси ята.
В книга да бъда прочетен.
В песен да бъда изпят.

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??