Изпят

8 mar 2014, 10:49

Poesía » Otra

444 0 0

Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене
някой лесно би познал
под вехтите ми дрипи.
Другарка ми е тишината.
Тротоарите - постеля.
Дали живях достойно?
От душата си раздавах
щедро с шепи бели ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изпят

Искате да прочетете повече?

Propuestas