Изпят

Mar 8, 2014, 10:49 AM

Poetry » Other

445 0 0

Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене
някой лесно би познал
под вехтите ми дрипи.
Другарка ми е тишината.
Тротоарите - постеля.
Дали живях достойно?
От душата си раздавах
щедро с шепи бели ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изпят

Want to read more?

Random works