16 апр. 2011 г., 21:43
Никога така не съм се смяла,
никога така не съм мечтала.
Имало е време, когато бях сама,
беше бреме за мен тази самота,
колко съм щастлива,
звъннеш ли в нощта.
Щом затвориш телефона,
пак съм сама,
гласът ти в мен отеква
до края на нощта.
Не плача вече аз,
какво да упреквам – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация