16.04.2011 г., 21:43 ч.

Животът ми откакто те познавам 

  Поезия » Любовна
873 0 0
Никога така не съм се смяла,
никога така не съм мечтала.
Имало е време, когато бях сама,
беше бреме за мен тази самота,
колко съм щастлива,
звъннеш ли в нощта.
Щом затвориш телефона,
пак съм сама,
гласът ти в мен отеква
до края на нощта.
Не плача вече аз,
какво да упреквам – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??