Животът ми откакто те познавам

16 abr 2011, 21:43

Poesía » De amor

876 0 0

Никога така не съм се смяла,
никога така не съм мечтала.
Имало е време, когато бях сама,
беше бреме за мен тази самота,
колко съм щастлива,
звъннеш ли в нощта.
Щом затвориш телефона,
пак съм сама,
гласът ти в мен отеква
до края на нощта.
Не плача вече аз,
какво да упреквам – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Животът ми откакто те познавам

Искате да прочетете повече?

Propuestas