9 сент. 2008 г., 12:59

Подир облаците 

  Поэзия » Любовная
692 0 1
Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен.
Облаците се пресичаха
в кръстопътища далечни.
Над мене те подтичваха,
следвайки посоки вечни.
Аз стоя навън и стéна
за теб и твоята далечност.
Но дали и ти си преродена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Все права защищены

Предложения
: ??:??