Подир облаците

Sep 9, 2008, 12:59 PM

Poetry » Love

691 0 1

Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен.
Облаците се пресичаха
в кръстопътища далечни.
Над мене те подтичваха,
следвайки посоки вечни.
Аз стоя навън и стéна
за теб и твоята далечност.
Но дали и ти си преродена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Подир облаците

Want to read more?

Random works