Подир облаците

Тихо стéна като път самотен,

останал след дъждовен ден,

създадох си аз спомен воден,

целувайки дъжда студен.

Облаците се пресичаха

в кръстопътища далечни.

Над мене те подтичваха,

следвайки посоки вечни.

Аз стоя навън и стéна

за теб и твоята далечност.

Но дали и ти си преродена

от дъждовната ни течност?

Завява хлад. И вятър тих

занесе облаците надалече.

„върви след тях” прошепнах ти

И стéна -

няма да те видя вече.