Подир облаците

9.09.2008 г., 12:59 ч.

Поезия » Любовна

693 0 1

Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен.
Облаците се пресичаха
в кръстопътища далечни.
Над мене те подтичваха,
следвайки посоки вечни.
Аз стоя навън и стéна
за теб и твоята далечност.
Но дали и ти си преродена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Подир облаците

Искате да прочетете повече?

Предложения