4 февр. 2014 г., 21:47  

Пореден полет 

  Поэзия » Любовная
4.0 / 1
736 0 0
Виелица обвиваше дома ми, но и моето сърце,
мръзнех сам във клетка като славей без крилце.
Пръстите ми трепереха и виждах сам дъха си.
Вечерите бяха дълги, а дните ужасно къси.
За топлата прегръдка си мечтаех лудо аз,
която бавно да разтопи мен и този мраз.
Но може би вече я получих, щом чувствам топлина,
и мислите въртят се около една единствена жена.
Със своите огнени коси разтапя всеки лед,
а усмивката ù следвам като слънце – слънчоглед.
Със себе си и нейната прегръдка тя донесе пролет
и това ранено славейче може пак да види полет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »