Виелица обвиваше дома ми, но и моето сърце,
мръзнех сам във клетка като славей без крилце.
Пръстите ми трепереха и виждах сам дъха си.
Вечерите бяха дълги, а дните ужасно къси.
За топлата прегръдка си мечтаех лудо аз,
която бавно да разтопи мен и този мраз.
Но може би вече я получих, щом чувствам топлина,
и мислите въртят се около една единствена жена.
Със своите огнени коси разтапя всеки лед,
а усмивката ù следвам като слънце – слънчоглед.
Със себе си и нейната прегръдка тя донесе пролет
и това ранено славейче може пак да види полет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!