Flame92
22 результатов
Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...
  935 
Вятърът отнася надалеч
последните есенни вопли.
Сякаш срязани от остър меч,
умират лъчите топли.
Отправил взор към небесата, ...
  569 
Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...
  669 
Тишината е сковала поляни, гори.
Изгубена във времето любов...
Вятърът свири, вилнее още от зори
и светът за промяна е готов.
Огнени листа танцуват за последно, ...
  605 
Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят, ...
  554 
  1079 
  1021 
  905 
Само ти знаеш да разтопиш
моето сърце сковано,
с милувки нежни да напоиш
времето неизживяно.
Само ти виждаш красотата ...
  782 
Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...
  777 
Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
  669 
Лунни лъчи като сребърни копия
пронизват тихата майска нощ.
Гората смълчана – далечна утопия –
на красотата самият вожд.
Заглъхват дълбините ...
  671 
Днес пак хвърлям камъчета в Черно море –
изгубени мечти сред тези талази,
а мидите шептят „Ти знаеш ли къде
водата свойте вечни тайни пази?”
„Не, кажете ми” - разпалено ги питам. ...
  645 
Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
  1554 
Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...
  736 
Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...
  815 
Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...
  657 
Представи си мигащи звезди –
тези милион очи небесни...
В този чуден миг ти усетѝ
лъх от световете неизвестни.
Представи си морските вълни, ...
  802 
Бавно се топим в дъжда,
прегърнати за последно.
Прощаваме се със света,
избягал ни неусетно...
Ти плачеш, до теб аз пея, ...
  610 
Плаках за дните изгубени,
за това, което ми отне.
Плаках за другите влюбени,
разбери плача ми поне…
Отдавна търся скрита утеха, ...
  722 
Прости ми, аз те излъгах,
озлобен, затънал в лудост.
Аз сърцето ти наръгах,
преди да видя твойта хубост.
Прости ми, дълго страдам, ...
  1009 
Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници, ...
  626 
Предложения
: ??:??