линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
25 янв. 2014 г., 09:19  

 Приказка без край - Цветето на живота 

  Проза » Другие
772 0 9
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

Приказка без край

по идея на Росен Балабанов

 

Цветето на живота

 

Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да бъде разбран само от читателите или слушателите на вписаните в Книгата на живота истории. Всичко, от което се нуждаеха разказвачите им, бе във времето с което разполагаха и повечето, за щастие, го разбираха. Личната история на човека се вплита в личната история на семейството, на рода, на родината, на планетата, на вселената и достигнала до другите вселени пренася енергията на живота и така създава Вечния кръговрат. Някога един от човеците го бе описал, наричайки го хармония на сферите, подчинявайки на строгия си и ограничен разум великата вселенска действителност. Бе описал формата ѝ, но не бе уловил същността на съдържанието ѝ, а то бе в радостта от вечното въртеливо движение на пулсиращите светлинки на живота. Подобно на огромно биещо сърце Вселената изпращаше енергията на кръговрата до всяка прашинка материя и когато материята се износваше на нейно място се появяваше нова материя за да приюти временно искрата живот за която отговаряше. Докато живееше в своето “тяло” енергията създаваше своите истории.

Горската вещица бе пожелала да даде знак на слушателите и разказвачите на истории, подарявайки на един обикновен старец Време, за това колко е важен за Вселената скромният житейски път на всеки един човек. Движението на разказващия дъх по извивките на осмисления от опита път притежава магическата сила на близостта.

Цветето на живота не се притесняваше за семето си защото знаеше, че то ще израсне отново там, където вълшебството е вечно. Да увехнеш в ръцете на онзи, комуто си подарил време за да намери чрез звука на собствения си глас пътя към сърцето на неродените думи е достойна съдба. Така се раждат приказките, а в тях Горската вещица, вълкът, гората, животинките и хората живеят безкрайно. Нали?

 

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??