Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да бъде разбран само от читателите или слушателите на вписаните в Книгата на живота истории. Всичко, от което се нуждаеха разказвачите им, бе във времето с което разполагаха и повечето, за щастие, го разбираха. Личната история на човека се вплита в личната история на семейството, на рода, на родината, на планетата, на вселената и достигнала до другите вселени пренася енергията на живота и така създава Вечния кръговрат. Някога един от човеците го бе описал, наричайки го хармония на сферите, подчинявайки на строгия си и ограничен разум великата вселенска действителност. Бе описал формата ѝ, но не бе уловил същността на съдържанието ѝ, а то бе в радостта от вечното въртеливо движение на пулсиращи ...