15 июн. 2024 г., 20:19

Стокхолмски синдром 

  Проза » Рассказы
5.0 / 6
454 3 7
7 мин за четене
Отварям очи, поглеждам нагоре и виждам, че той се е събудил преди мен и работи - паякът в горния десен ъгъл на стаята вече плете мрежата си. Съседът ми по легло, пенсионираният учител по български език и литература, Кирил Данаилов още спи, той е тук след втори инсулт.
От десет години аз също съм пенсионер. Работех като водомайстор в нашето малко селце (по-скоро махала), забутано в планината далече от всичко и от всички. Разбирам от електротехника, повика ли ме някой - помагам с каквото мога и не взимам скъпо, а кой каквото даде, понякога минава и садé с едната почерпка. А аз обичам да се почерпвам вкъщи и то редовно и обилно. Живея сам, не че съм се замонашил, като по-млад съм имал връзки, но никоя жена не обикнах толкова, че да се реша да се оженя. Харесвам сам да си вземам решенията, а не някоя фръцла да върви по петите ми от сутрин до вечер и да ми суфлира какво да правя и какво - не.
В двора имам лозе и сливови дръвчета, гледам десет кокошки и един петел, три овце и едно прасе.
Мес ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Vasileva Все права защищены

Предложения
  • Запчасти Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ж...
  • ОХОТА!.. Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает...
  • ГОДОВОЙ. ДОБРУДЖА. ( Глава 8) Восточный морской ветер принялся теснить жару уставшего дня. Весь живо...

Ещё произведения »