Отварям очи, поглеждам нагоре и виждам, че той се е събудил преди мен и работи - паякът в горния десен ъгъл на стаята вече плете мрежата си. Съседът ми по легло, пенсионираният учител по български език и литература, Кирил Данаилов още спи, той е тук след втори инсулт.
От десет години аз също съм пенсионер. Работех като водомайстор в нашето малко селце (по-скоро махала), забутано в планината далече от всичко и от всички. Разбирам от електротехника, повика ли ме някой - помагам с каквото мога и не взимам скъпо, а кой каквото даде, понякога минава и садé с едната почерпка. А аз обичам да се почерпвам вкъщи и то редовно и обилно. Живея сам, не че съм се замонашил, като по-млад съм имал връзки, но никоя жена не обикнах толкова, че да се реша да се оженя. Харесвам сам да си вземам решенията, а не някоя фръцла да върви по петите ми от сутрин до вечер и да ми суфлира какво да правя и какво - не.
В двора имам лозе и сливови дръвчета, гледам десет кокошки и един петел, три овце и едно прасе.
Мес ...