Apaika
149 резултата
***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях... ...
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях... ...
657
12
***
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах... ...
Дълбоки бяха дните преди тебе...
Потъвах...
На дъното изплаквах всеки миг...
През нощите сама будувах... ...
861
16
***
И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана! ...
И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана! ...
858
10
802
10
***
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им.. ...
Късно е. Мълчи Луната ми. А аз не спя... Спомням си.
Имало е три посоки в мен... нееднакво отдалечени от себе си. Били са ми еднакво чужди. Живяла съм разкъсана от двата края на безутешието си. Опитвала съм да събера в едно смислите на твърде не мои ветровити светове. Намразвала съм мъглите им.. ...
1560
4
1592
9
***
Aко те скубна като необрасъл...
и те изпия в чаша с ром...
Ако се скрия в зимен храсъл...
ще бъда честна в твоя дом. ...
Aко те скубна като необрасъл...
и те изпия в чаша с ром...
Ако се скрия в зимен храсъл...
ще бъда честна в твоя дом. ...
812
5
***
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед. ...
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед. ...
761
6
***
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни. ...
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни. ...
614
7
***
Всетровно... умопрашно... безнамерно
пътувам... пренареждам вътре в теб...
пребесвам... изодушвам... онакълцвам...
не гледай... забранено е след пет... ...
Всетровно... умопрашно... безнамерно
пътувам... пренареждам вътре в теб...
пребесвам... изодушвам... онакълцвам...
не гледай... забранено е след пет... ...
926
17
***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни? ...
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни? ...
851
12
***
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам... ...
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам... ...
858
11
***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят. ...
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят. ...
725
4
***
***
Понякога отново ще пропадам
във мрака им и тъмните им дни.
Болят ме, но отново ще протягам ...
***
Понякога отново ще пропадам
във мрака им и тъмните им дни.
Болят ме, но отново ще протягам ...
661
8
***
Оглозгани са думите ни, Боже!
Бездетни са! Немигващи! Висят!
И Сфинксове да бъдеме не можем.
Наяден от порочност е ликът! ...
Оглозгани са думите ни, Боже!
Бездетни са! Немигващи! Висят!
И Сфинксове да бъдеме не можем.
Наяден от порочност е ликът! ...
900
12
***
Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла. ...
Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла. ...
877
9
***
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора. ...
До устните ми стигаше мигът,
проплаквах и го скривах от умора.
Не помнех как лехите мe болят
от стъпките, съсичащи простора. ...
990
18
***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя. ...
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя. ...
1002
21
***
Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега? ...
Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега? ...
909
10
***
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана ...
Ненужно е да бягам от нощта.
Очите ми привикнаха отдавна.
Събличам те от себе си. Боля!
Отказвам да живея като рана ...
896
12
***
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички. ...
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички. ...
1111
18
***
Да те намеря!
Раните по пътя си обиквах.
С кръв сълзите си подслаждах.
С ореол венчах рогата. ...
Да те намеря!
Раните по пътя си обиквах.
С кръв сълзите си подслаждах.
С ореол венчах рогата. ...
898
16
***
Помните ли?
Имаха ли устни тези нощи...
където...
в съня си преживяхме ...
Помните ли?
Имаха ли устни тези нощи...
където...
в съня си преживяхме ...
921
8
***
"Сто години минават,
хлъзгави петна..."
Столетията вече спряха.
От ъгъла, погребаното време, ...
"Сто години минават,
хлъзгави петна..."
Столетията вече спряха.
От ъгъла, погребаното време, ...
772
6
1334
3
***
на Теб... който сбъдна Живота ми!
Ще се посипя във очите ти с Луна...
Премръзнало е тялото...
но аз изгарям! ...
на Теб... който сбъдна Живота ми!
Ще се посипя във очите ти с Луна...
Премръзнало е тялото...
но аз изгарям! ...
942
11
Аmong The Few
All my regrets are buried in ashes,
my lust for life, killed it all.
I spread my arms, I filled my lunges with air
I can hear my bones crush against the reefs ...
All my regrets are buried in ashes,
my lust for life, killed it all.
I spread my arms, I filled my lunges with air
I can hear my bones crush against the reefs ...
978
***
... сърце, закалено единствено с болки...
дори във щастието си кърви...
Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета. ...
... сърце, закалено единствено с болки...
дори във щастието си кърви...
Този свят е празен от излишности.
Телата са кастрирани бездомни псета. ...
778
14
***
В мене нямаш сцена. Спри се!
Пред прага ми измий грима си.
Ако ме искаш... с ролите прости се.
И влез съблечен... по греха си. ...
В мене нямаш сцена. Спри се!
Пред прага ми измий грима си.
Ако ме искаш... с ролите прости се.
И влез съблечен... по греха си. ...
1258
27
***
Прекосих света ти като спазъм.
Под грима се сврях... да ти тежа.
Остра бях. От мен порязан...
маскарадният костюм те заболя. ...
Прекосих света ти като спазъм.
Под грима се сврях... да ти тежа.
Остра бях. От мен порязан...
маскарадният костюм те заболя. ...
783
9
***
Без тебе заздравях! Разбра ли?
Не вярвах, но съм цяла! Пак!
От теб се бяха разболяли...
очите ми! Да тънат в мрак! ...
Без тебе заздравях! Разбра ли?
Не вярвах, но съм цяла! Пак!
От теб се бяха разболяли...
очите ми! Да тънат в мрак! ...
927
17
***
"Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс." ...
"Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс." ...
776
9
***
"На остри ръбове сме легнали,
легло за нашата любов."
В теб ме разкъсват хиените...
ръфат парче по парче... ...
"На остри ръбове сме легнали,
легло за нашата любов."
В теб ме разкъсват хиените...
ръфат парче по парче... ...
754
9
***
Под мостовете пъплят глухи...
и крясъкът се пръска по средата...
Превръзките на мумиите... сухи...
отдавна са торили сетивата... ...
Под мостовете пъплят глухи...
и крясъкът се пръска по средата...
Превръзките на мумиите... сухи...
отдавна са торили сетивата... ...
700
8
***
Нощите изплитат стрехи...
в нивите... засяти с дни...
ала те се раждат слепи...
пъпно сраснали в скали... ...
Нощите изплитат стрехи...
в нивите... засяти с дни...
ала те се раждат слепи...
пъпно сраснали в скали... ...
788
14
***
Виждаш ли... керван е всеки...
траурно съшит с вдовици...
По възлите на всички преки...
гнезда са свили слепи жрици... ...
Виждаш ли... керван е всеки...
траурно съшит с вдовици...
По възлите на всички преки...
гнезда са свили слепи жрици... ...
789
12
***
Глухо падат, без да стенат...
три погребани без спомен...
седем бременни от вяра...
без остатък всички дремят... ...
Глухо падат, без да стенат...
три погребани без спомен...
седем бременни от вяра...
без остатък всички дремят... ...
707
9
***
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена... ...
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена... ...
672
13
***
От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели... ...
От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели... ...
758
13
***
По устните лъжите ти се кичеха...
и голи до озъбване ме ръфаха...
Надеждите ми язвено се стичаха...
и нощи лешоядено пристъпваха... ...
По устните лъжите ти се кичеха...
и голи до озъбване ме ръфаха...
Надеждите ми язвено се стичаха...
и нощи лешоядено пристъпваха... ...
765
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
